Бизнесът на почетния председател на ДПС Ахмед Доган с ТЕЦ „Варна“ и връзката му с Румен Гайтански – Вълка са теми, които от години са обект на медийни разследвания и обществен интерес.
В сряда те изведнъж станаха интересни и на разследващите държавни органи. Първо Комисията за противодействие на корупцията (КПК) проведе акции в офиси на приближените до Доган Румен Гайтански и Хасан Азис. Ден по-късно прокуратурата каза, че ще повдигне обвинение на Вълка.
Всичко това се случва по време на разрива в ДПС и борбата за контрол над партията между Доган и председателя на движението, санкционирания за корупция от Съединените щати и Великобритания Делян Пеевски.
Сега подозренията са, че Пеевски използва влиянието си в прокуратурата и КПК срещу Доган и приближените му, сред които доскоро беше и самият той. Също толкова обществено интересна тема е огромната скрита власт на Пеевски. Той обаче никога досега не е бил в обсега на държавно разследване.
В същото време поне по документи Доган престава да е собственик на ТЕЦ-Варна и сараите си в Росенец и Бояна, пише „Капитал“.
Как войната между Доган и Пеевски се пренесе от политиката в бизнеса със съдействието на държавни институции?
Едва в сряда КПК забеляза един кредит от 150 млн. лв., отпуснат от държавната Българска банка за развитие (ББР) през 2019 г., който е сто процента загуба за банката.
За този кредит се разбра още от 2021 г. от проверка как се разходва ресурсът на ББР – заради съмнения, че банката финансира близки до властта фирми, вместо малкия и среден бизнес, каквато на хартия е функцията ѝ. Стана известно, че свързваното с Гайтански строително дружество „Роудуей кънстракшън“ е получило рекордния кредит само месеци след създаването на фирмата. Но тогава нищо не последва.
Подозренията бяха, че кредитите за фирми на някои от най-големите бизнесмени в България са отпускани без необходимите обезпечения. През 2022 г. држеството на Вълка спря да изплаща заема. Пак нищо не последва.
Сега КПК видя кредита, но го обвърза с Доган. В съобщение от 9 август антикорупционната комисия каза, че дружества на Гайтански, свързани със заема от ББР, са участвали и в обезпечаването на кредит на ТЕЦ „Варна“. Доган години наред е съсобственик в дружеството, което притежава централата.
В същото време се прави още една проверка – в бастиона на ДПС и Доган Кърджали. Там в рамките на специализирана полицейска операция се проверяват фирми и обекти, за които се твърди, че са свързани с бившия кмет на града от ДПС Хасан Азис.
Той е сред най-приближените до почетния председател членове на движението. Преди местните избори в края на 2023 г. Азис изненадващо не беше обявен за кандидат за нов мандат. След разрива в ДПС той застана на страната на Доган.
Проверяват се и имоти на Вълка в Кърджали. Фирмата за сметопочистване на Гайтански отдавна чисти града, където в продължение на 20 години кмет беше Азис.
През годините за Гайтански излизат публикации, че е близък с ДПС и конкретно с Доган. Бивш агент на тайната полиция Държавна сигурност (ДС), в годините след падането на комунистическия режим името на Доган започва да се свързва със скрита власт в държавните институции и с корупционни практики.
Свързаността му с Гайтански е документирана през 2017 г. Тогава двамата регистрират фирмата „Уотър Витал“. За съдружието им първо съобщи сайтът „Биволъ“ през 2018 г. По-късно дружеството е закрито.
За връзка между двамата е сочена и свързваната с Гайтански строителна компания „Кристална вода“ в Кърджали, която печели големи обществени поръчки.
Заемът от над 150 млн. лв. беше един от големите кредити, раздадени от банката по време на управлението на ГЕРБ. Начело на ББР тогава е Стоян Мавродиев – бивш депутат от ГЕРБ. За нередности в кредитирането стана публично известно 2021 г. по време на първото служебно правителство с премиер Стефан Янев, в което министър на икономиката беше Кирил Петков.
Оказа се, че големи кредити са раздавани още на фирми, свързвани с братята Кирил и Георги Домусчиеви, както и с Делян Пеевски.
Тогава Петков сезира прокуратурата и антикорупционната комисия, но в продължение на години не последва реакция от тези институции.
Също от години има признания на членове на съдебната система, политици и стотици медийни публикации, които говорят за огромното влияние на Пеевски в прокуратурата и антикорупционните органи.
Сега държавното обвинение и КПК казват, че са събрали достатъчно доказателства, за да бъдат повдигнати обвинения за присвояване в особено големи размери освен на Гайтански, и на Мавродиев. В края на миналата седмица бизнесменът се предаде и е в ареста. Мавродиев – казват властите, се издирва.
Като обвиняем е привлечен и Иван Георгиев – представител на фирмата „Роудуей кънстръкшън“. Той беше задържан в сряда, а след това пуснат под гаранция.
През 2017 г. ТЕЦ „Варна“ беше продадена от чешката държавна компания ЧЕЗ на малката фирма „Сигда“ ООД, която тогава е собственост на Данаил, Станислав и Ивелина Папазови. Данаил Папазов е бивш транспортен министър в кабинета „Орешарски“ и близък до Доган. Няколко месеца по-късно става и негов съдружник, след като Доган придобива мажоритарен дял от фирмата.
По онова време – първо заради продажбата от ЧЕЗ на „Сигда“ – сигнал за нередности подаде чешкият сенатор Лукаш Вагенкнехт. След това прокуратурата сезира и Антикорупционният фонд – заради държавните договори, които ТЕЦ-ът получава. Софийската градска прокуратура отказа да започне разследване, но през юли 2021 г. Апелативната прокуратура отмени отказа.
Малко след като централата беше придобита от Доган, тя започна да получава милиони от държавата, за да служи като „студен резерв“ на енергетиката.
През декември 2021 г. сметките на ТЕЦ „Варна“ бяха запорирани, а държавният газов доставчик „Булгаргаз“ временно спря подаването на газ към централата заради натрупаните задължения. През август 2023 г. окръжният съд във Варна отсъди тецът да плати 35,5 млн. лв. на „Булгаргаз“ за неплатени сметки.
Сега антикорупционната комисия и прокуратурата казват, че дружества на Гайтански, свързани с кредита от ББР, са участвали и в обезпечаването на банков кредит топлоцентралата на Доган.
Без да е ясно дали има връзка с обвиненията срещу Гайтански, проверка на „Капитал“ показва, че поне формално Ахмед Доган се разделя със собствеността си в ТЕЦ „Варна“.
До края на миналата година едноличен акционер на ТЕЦ „Варна“ беше „Сигда“, в което Доган държеше 70%, а останалите 30% бяха собственост на децата на Папазов. През декември 2023 г. обаче акциите на дружеството, опериращо централата, бяха прехвърлени в нова компания – „Сигда инвестмънт“, където вече Доган и Папазов имат по 50%, а старата „Сигда“ остава само за Папазов, съобщава „Капитал“.
Проверка на Свободна Европа в Търговския регистър показа, че само около месец след вписването на прехвърлянето на акциите към „Сигда Инвестмънт“, сделката е разтрогната с решение на Съвета на директорите на дружеството, като фигурира и подпис на Доган. На Папазов – според документа, са дадени всички правомощия да се разпорежда с фирмата, от която има 50%. Чак на 5 август към регистъра е подадено заявлението, с което акциите от ТЕЦ-а се връщат на „Сигда“. Обяснението е, че „Сигда инвестмънт“ не е успяло да осигури пари за придобитите акции. Документът, както и джирата от 6 август са подписани само от Папазов, който представлява и двете компании.
Паралелно с прехвърлянето на акциите на ТЕЦ „Варна“ на фирмата на Папазов, на 8 август е задействано прехвърляне и на морския имот на Доган – т. нар. сарай в Росенец, пише „Капитал“. Той е в активите на дружеството „Хермес солар“, което дотогава се притежава от „Порт логистика Бургас“ – дъщерно дружество на ТЕЦ „Варна“.
С подписите на Папазов обаче дяловете са прехвърлени към наскоро създадената и управлявана от него фирма „Сигда пропърти“. Цялото търговско предприятие на дъщерното на ТЕЦ „Варна“ „Отманли вилидж“ е прехвърлено на „Сигда пропърти“. Това включва две бивши почивни станции в непосредствена близост до имението на Доган. Сделката е станала на 8 юли, но е заявена за вписване на 8 август.
Промените в собствеността на ТЕЦ „Варна“ са вписани в Търговския регистър на 16 август.
Според източници на „Капитал“ от лагера на Доган са изненадани от задвижените промени. Те подозират, че зад тях стои Делян Пеевски. Ако тези подозрения се окажат верни, Доган рискува да загуби и двете си резиденции, наричани „сараи“ – в Росенец и в Бояна.
Боянският сарай е в активите на „Делта епсилон“, за което в Търговския регистър не се виждат заявени промени. Самото то обаче е притежание на ТЕЦ „Варна“, така че със смяната на собствеността на централата Доган губи контрола.
Папазов се познава с Пеевски от 2001 г., когато двамата влизат в управата на държавното „Пристанище Варна“. Първият е назначен за изпълнителен директор, а вторият става председател на борда.
Фосфатидилсерин (Phosphatidylserine) е естествено съединение, което е основна част от клетъчните мембрани, особено в мозъка.…
Бакопа мониери, известна още като „брахми“, е растение с древна история в традиционната аюрведична медицина.…