„Те ходят върху труповете“. Защо Русия не жали усилия, за да превземе Бахмут

В задния двор на една надупчена от снаряди сграда възрастна жена се опитва да запали огън, за да свари вода. Тя се казва Алла и живее в източния украинския град Бахмут. Докато се върти около огъня, във въздуха се чува свистене от започващия отново руски обстрел.

Алла не помръдва.

„Трябваше да си затворя малко месо в буркани. Сега няма месо“, казва тя пред репортер на Радио Свободна Европа.

„Студено. Опитахме се да намерим място за огнище вътре в апартамента, но няма къде. Ама ще оцелеем през зимата. Молим се много“.

В момента Алла е един от все по-малкото жители на Бахмут, които избират да останат тук, въпреки че градът е подложен на непрестанна руска атака вече 10 месеца. Почти всички от 70-те хиляди жители са напуснали града. Почти всички сгради са силно повредени, а много са сринати до основи.

Бахмут е цел за Москва още от пролетта. Той се намира в източната Донецка област, част от която беше незаконно анексирана. В последните дни ударите се засилват, има убити.

Руските сили обстрелват докъдето могат да стигнат. Мобилизирани руски войници и наемници от частната армия „Вагнер“ проникват в някои от предградията, но украинските сили не им позволяват да напреднат.

Украински военни разказват за много загуби от руската страна. „Не изпитват недостиг на жива сила“, каза пред Current time Тарас Березовец, офицер от първа самостоятелна бригада за специални назначения.

Бахмут е разположен на около 700 км източно от Киев и на около 80 километра северно от регионалната столица Донецк. Градът беше едно от местата на открит конфликт още в началото на 2014 г., когато Русия за първи път започна да подкрепя местните въоръжени сепаратисти, за да поеме контрола над част от Донбас.

По това време градът все още се казва Артьомовск. През юли 2014 година Украйна успява да си го върне и през 2016 сменя името на Бахмут, както се е казвала крепостта още през 16 век. Името Артьомовск е дадено от Съветската власт през 1924 година.

Сега въпросът е защо градът е толкова важен за Русия, за да атакува непрестанно в продължение на месеци и да губи толкова хора.

„Градът буквално е затрупан с трупове, които противникът не извозва. Те ходят върху труповете на войниците си“, каза Березовец.

Макар във военно отношение Бахмут да не е ключов, има други причини за апетитите на Кремъл – политически, икономически, а и психологически.

„Във военно отношение Бахмут няма стратегическо значение“, каза генерал-полковник Олександър Сирский, командир на сухопътните войски на Украйна, по време на телевизионно участие миналата седмица.

Заради настъпването на украинската армия и освобождаването на редица градове в Източна Украйна, превземането на Бахмут „ще бъде символично за врага, затова [Русия] се опитва по някакъв начин да поеме контрола“, каза още Сирский.

Скоро предградията на Бахмут ще станат най-опасното място на фронта, казват военните. Украинските власти обаче не могат насилствено да изгонят хората от града, които не искат да напуснат домовете си.

Руският ракетен и артилерийски огън е основната причина за жертвите сред жителите на Бахмут и военните. Има и мини. Нараняванията с леко стрелково оръжие не надвишават 10% от общия брой, казват военните лекари.

Как се живее под обстрела в Бахмут

Най-малко 1296 украински деца са станали жертви на руски обстрел от началото на войната. От тях 443 са убити, а 853 са ранени. Това са нови данни от Службата на главния прокурор на Украйна към 10 декември.

Едно от пострадалите деца в тази статистика е 12-годишният Миша Баев от Бахмут. В двора на къщата му се взривява снаряд, който убива баща му. Самият той е ударен от шрапнели, които поразяват сънната артерия и мозъка му. Лекарите успяват да го спасят, но тежките наранявания го правят неспособен да ходи, да говори и дори да преглъща за три месеца. След продължително лечение и рехабилитация, момчето е почти напълно възстановено. Но никога повече няма да види своя татко. Това е историята на Миша, разказва Current time.

„Една граната влетя в двора ни и се взриви. Уби сина ми – техния баща“, разплаква се жителката на Бахмут Анна всеки път, когато си спомня, че в началото на август е загубила сина си и едва не е останала и без един от внуците си – братчето на Миша.

„Виждах го да лети. Исках да избягам. Но дръжката на вратата не се отвори. Пропълзях до един малък хладилник. Баба и кръстницата ми ме намериха там „, разказва самият Миша.

С мозъчен инфаркт, той е откаран от Бахмут първо в Днипро, а след това с влак до Лвов, където има по-голяма болница. С него е и по-малкият му брат, 10-годишният Кирил.

След като момчетата бъдат изписани от болницата, те ще отидат при чичо си в Днипро, който планира да ги осинови. А Анна се надява, че внуците ще се възстановят бързо и ще растат в мирна и свободна Украйна.

Остават поне 10 хиляди души

Каналите в Телеграм, близки до частната армия „Вагнер“, често съобщават, че са напът да превземат Артьомовск, както те все още наричат Бахмут.

Роберт Бровди, командир на украинската въздушна разузнавателна група „Птици от Мадейра“, отхвърля руските твърдения за „предстоящо превземане“. Той служи близо до Бахмут и публикува кадри от града:

„Врагът се опитва да ни обкръжи, но не успява. Това, което твърдят – че сраженията вече се водят в града, не е вярно. Но в покрайнините е доста напрегнато“.

Въпреки постоянния обстрел, много хора продължават да живеят в града и около него. Предимно възрастни хора, но има и деца. Има много деца – около 300 по-малки и тийнейджъри.

„Има проблем с цивилните. Имаше енорийска служба, имаше доста сериозно ранени, някои бяха убити. Неведнъж са повдигани тези теми, в града се намират над 10 хиляди от 75 000 жители на Бахмут“, казва още Роберт Бровди.

Властите призовават цивилните граждани да напуснат селищата в близост до фронтовата линия. Но не всички са съгласни. Въпреки че в градовете и селата често липсват осветление, отопление и газ.

Например в Северск, на 30 км от Бахмут. Тук животът на местното население зависи до голяма степен от магазина, който по същество действа като „неразрушима точка“:

„Хората идват при нас, за да зареждат телефоните си. Не отказваме на никого. Носят и фенерчета за зареждане“.

Тъй като местните жители не искат да напуснат Северск, доброволци, служители и полицаи трябва да носят пенсии, генератори, гориво и храна на хората, които са под обстрел.

Някои все пак се съгласяват да напуснат. Полицаи отиват в град Авдеевка, за да приберат цяло семейство наведнъж.

„Евакуираме семейство с две деца – момиче на 12 години и момче на 11 години. Баща им, баба им и дядо им също живеят с тях“, казва Олександър Гаврилко от полицията в Донецка област.

Каква е целта на Русия

Военният експерт Роман Свитан разказва как действат руските сили.

„Малки групи – от 10 до 30 души, т.е. отряд или взвод – извършват определени настъпателни действия. Те се приближават много близо до нашите позиции, попадат под огъня на нашата артилерия и стрелково оръжие. Но въпреки това, са многобройни. Руснаците са инструктирани да извършват непрекъснати атаки“, казва той.

По думите му понякога такива малки групи – от 5-7 души, могат да извършат до десет атаки на ден в едни и същи позиции. Те са опасни, защото е много трудно да бъдат открити – забелязват ги, когато почти се доближат до отбранителната линия на украинците. И тогава е тежко да се водят бойни действия от окопите.

„Те са много. Почти всички мобилизирани сега се използват в такъв режим на малки групи. И „Вагнер“ използва точно по същия начин затворниците, които е вербувала – може да се каже, като пушечно месо“, казва Свитан.

„Трябва да се има предвид, че Пригожин и Суровикин (ген. Сергей Суровикин, наричан ген. Армагедон, който командва руските войски в Украйна – б.р. ) са приятели. И Суровикин изпраща там за подсилване най-боеспособните части в Украйна от руските окупационни войски. В района на Бахмут вече има парашутисти, които са отстъпили от десния бряг на река Днепър и сега помагат за щурмуване на украинските позиции“, казва военният експерт Олег Жданов.

Той казва, че Бахмут е ключът към превземането на Донецка област. Защото след това остава последната голяма агломерация – Славянск – Краматорск, която още не е окупирана от руските войски.

„Това е политическа задача, поставена от Путин – завземане на Донецка област в административните граници. Струва ми се, че интересите на самия Пригожин също съвпадат тук, защото той се опитва да докаже, че неговата частна армия е по-добра от редовната армия на Русия“, коментира още Жданов.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036