Тиери Анри и футболната магия, пълна с голове и харизма
Той е един от онези играчи, за които почти всеки футболен запалянко не може да каже нищо лошо. Като състезател играта му е забележителна, той винаги е от най-добрите на терена, чупи рекорди, печели титли. А освен всичко друго е сред най-харизматичните играчи, които са стъпвали на терена.
В сряда Тиери Анри изведе Олимпийския футболен отбор на Франция до победа в първия му мач в турнира. Французите надделяха с 3:0 срещу отбора на САЩ.
Анри беше избран да води олимпийския отбор на страната, след като през 2023 г. застана начело на младежкия национален отбор.
Анри е роден и израства в едно от западните предградия на Париж Les Ulis. Кварталът на младия Тиери не е безопасен, а бедността е навсякъде. Футболът обаче е най-честото занимание сред децата, а той от малък е изключително талантлив в това.
Произходът на Анри е свързан с карибските територии на Франция. Баща му Антоан е от остров Гуадалупе, а майка му Марис е от Мартиника. И двамата му родители изиграват изключителна роля за превръщането му във футболист.
По думи на Анри, още когато е бебе, баща му го взема на ръце и казва – „това бебе ще стане изумителен футболист“.
За двамата му родители трудът, дисциплината и редът са най-важни. Години по-късно самият Анри често изтъква и демонстрира това, като свързва дисциплината с майка си. Най-големият му защитник, когато расте, обаче е брат му, който успява да го задържи далеч от проблемите в предградията.
Страстта и желанието на баща му го карат да се хвърли след топката, но по-късно му носят и голямо бреме.
Когато е на седем, треньор в местния отбор го забелязва и го взема в школата на местния футболен отбор. Антоан Анри е много настоятелен за това синът му да не спира да тренира, макар че малкият Тиери не е толкова ентусиазиран.
Баща му обаче е винаги над главата му, мести го в различни клубове, защото има неразбирателства, и никога не спестява критиките си. В крайна сметка младият талант попада в групата на най-талантливите френски футболисти в центъра „Клерфонтен“. По това време се запознава и с един от бъдещите си ментори Жан-Мари Панза.
За влизането в Клерфонтен му помага гранда „Монако“, където по-късно преминава като играч. Там го заварва и вероятно най-важният човек в кариерата му – Арсен Венгер. Тренировка след тренировка Анри си прокарва пътя до първия отбор и през август 1994 г., на 17 години дебютира.
Първите му две години са колебливи. Самият Венгер пък взема решение, което също се оказва ключово за Анри – от центъра на нападението го прехвърля да играе вляво на атаката. Защо – той е по-бърз, по-техничен и има по-добро разбиране за играта от всички други.
През 96-а той вече е звезда – избран е за най-добър млад играч, а в следващия сезон „Монако“ става шампион на Франция. За Анри нещата стават все по-добри – „Монако“ се развива с бързо темпо и през 1997-98 стига до полуфинал в Шампионската лига, а самият Анри вкарва цели 7 гола в надпреварата.
Добрите му игри му помагат и за още едно постижение. Въпреки крехката си възраст, той попада в националния отбор на Франция, която е домакин на световните финали през 1998-а. Анри си пробива място в състава, пълен със звезди като Зидан, Виера, Дешан, Тюрам, Десаи, Блан, Бартез. Съставът печели световната купа, а Анри е един от големите герои.
Фантастичното му развитие кара гранда „Ювентус“, в който тогава играе и лидерът на Франция Зидан, да го откупи от „Монако“. В Италия обаче не му потръгва – необходимостта да се адаптира към защитния футбол, несъгласията с ръководството, а и привличането на добрия му приятел Давид Трезеге, който също е нападател, го карат да потърси шанса си другаде.
Така през август 1999 г. английският „Арсенал“ решава да заложи за него. Този трансфер променя историята на клуба, а и на самия Анри. Треньорът пък е Арсен Венгер.
Анри остава в клуба до 2007 г. В този период печели всички отличия в английския футбол на отборно и на индивидуално ниво и се издига като най-добрия играч на острова. Два пъти печели и „Златната обувка“ за водещ реализатор на Европа. Клубът се установява трайно като един от водещите в Англия, а успехите на терена му помагат да се превърне и в един от най-мощните клубове в Европа.
В „Арсенал“ Анри бележи изумителните 174 гола в 254 мача. По-късно клубът го обявява за най-великия си играч на всички времена, а днес, пред стадиона на „Арсенал“ в Лондон има негова статуя.
Въпреки огромните успехи и издигането му в икона в Лондон, на Анри все пак му липсва нещо. Той така и още не е спечелил най-ценния трофей в клубния футбол – Шампионската лига. През 2007 г., след период на контузии и недоволство спрямо част от политиките на „Арсенал“, той се съгласява на трансфер в „Барселона“.
Отборът, който вече е един от най-силните в Европа, се сдобива със състав, който по-късно е определян като един от най-силните в историята. Нападението му е водено от Анри, Самуел Ето‘о и Лионел Меси, зад тях са Чави, Иниеста и Яя Туре, а в защита играят Абидал, Пике, Пуйол и Алвеш. За трите сезона в Барселона мечтата му се сбъдва – той печели всички трофеи с клуба и най-важното – Шампионската лига.
В годините до края на кариерата му играе в САЩ и за няколко мача в „Арсенал“.
За Франция изиграва общо 123 мача, в които отбелязва 51 гола, което дълго време беше рекорда за най-много отбелязани попадения за страната. Освен световен, той е и европейски шампион от 2000 г.
След края на кариерата си той става треньор, води юношески и младежки отбори, за кратко е треньор на „Монако“, асистент е в белгийския национален отбор, а накрая става и селекционер в младежкия национален отбор на Франция.
Заедно с треньорската кариера Анри се изявява и като футболен анализатор и има многомилионен договор с американската телевизия CBS.
Въпреки бляскавата си кариера, Анри споделя, че дълго време е бил в депресия. Той открива това чак по време на пандемията от COVID-19, когато казва, че за пръв път се е почувствал значим за някого заради самия него, а не заради футбола.
„През цялата ми кариера вероятно съм бил в депресия. Но дали направих нещо за това? Не“, казва той. По думите му дълго време темата е била табу за света на футбола.
Анри е едно от лицата на УНИЦЕФ в серия от кампании, а заедно това е един от най-изявените противници и публични говорители срещу расизма както във футбола, така и извън него.
Recent Posts
