Тихомир Тодоров: Истинските Карибски пирати. Втора част

Йо-хо, в ръце високо флаговете пак да вдигнем.
Пирати, просяци, крадци, ний нивга няма да умрем.
Моретата ще бъдат наши и силни винаги ще бъдем.
Надлъж и шир, моретата ще кръстосваме.
Йо-хо, в ръце високо флаговете пак да вдигнем.
Пирати, просяци, крадци, ний нивга няма да умрем.
Ний ще се преродим един ден и ще идем на Поляната на Цигуларя!
Йо-хо, в ръце високо флаговете пак да вдигнем.
Пирати, просяци, крадци, ний нивга няма да умрем.
Камбаната отново бе вдигната.
Нима не чувате гробовния й звън?
Зов за всички, бурята наближава,
най – добре отплавайте обратно!
Йо-хо, в ръце високо флаговете пак да вдигнем.
Пирати, просяци, крадци, ний нивга няма да умрем.

Из филма “Карибски пирати”

Всички в детските и юношеските си години сме чели книги и гледали филми за далечни морски пътешествия, скрити съкровища, смели пирати и алчни губернатори. За съжаление истинските събития през онези далечни времена съвсем не са били толкова романтични и нашите герои пиратите всъщност имат съвсем различен образ от представите ни днес. Ето 12 от най- известните от тях:

ХЕНРИ ДЖЕНИНГС

Като повечето свои събратя и мистър Дженингс е бил капер, преди да стане пират. След края на войната 1713 година много мъже като него се мотаели в Порт Роял без работа и без пукната пара. През 1715 година се случва нещо, което ще преобърне живота на много от бившите капери.

11 испански галеона, натоварени със злато, сребро и други скъпоценности са застигнати от буря на път към дома и се разбиват край бреговете на Флорида.Повечето от съкровището е спасено, но значителна част от него остава на брега под охрана. Слухът достига до Ямайка и по предприемчивите виждат шанса си за бързо забогатяване.

Хенри Дженингс осъзнава, че това ще е пиратски акт, но организира пътуването и повече от 300 нехранимайковци се събират под флага му. Атаката е бърза и лесна, едва 60 души е испанския гарнизон и повече от 300 000 сребърни монети се отзовават в ръцете на пиратите. Връщат се в Порт Роял като богати хора, но за тяхна изненада не са допуснати на брега.

Станало ясно, че Англия няма да толерира повече нападения над Испанската корона. Дженингс си тръгва и през 1716 година избира за своя база малкото и бедно градче Насау на о-в Ню Провидънс Бахамските острови. През следващите 2 години, това ще се превърне в най-голямото средище на карибските пирати съществувало някога.

Когато през лятото на 1718 година в Ню Провидънс пристига новия губернатор, Дженингс приема помилването и живее мирно и тихо до края на дните си като плантатор.

ФРАНСОА Л’ОЛОНУА

Роден под името Жан Давид Но, прекарва младежките си години като буканиер във френските колонии в Западните Индии и заради непрестанните гонения, започнал да изпитва истинска омраза към испанците. По късно решава да стане флибустиер на остров Тортуга и приема името Франсоа Л’олонуа.

Като пират показал храброст и бързо станал капитан със собствен кораб. Първия си голям удар предприел през 1666 година, срещу град Маракаибо с 8 кораба и 360 пирата. След кървава атака градът бил превзет и опожарен. Плячката се равнявала на 260 000 монети от осем реала.

Следващия поход бил към Испанска Никарагуа, като по пътя си пиратите ограбвали множество кораби. Тук очакванията за голяма печалба не се оправдали и повече от 700 главорези опустошили бедните индиански крайбрежни селища. След това се насочили към град Сан Педро, но и там ударили на камък.

Славата на Л’олонуа и неговата жестокост към испанците, накарали населението със своите скъпоценности да напусне града, след като научили за приближаването му. Заради тези неудачи флибустиерите се скарали и разделили и Л’олонуа със своя кораб поел към бреговете на Хондурас, където щял да дебне за по-добра плячка. За нещастие корабът заседнал в една плитчина и въпреки усилията на екипажа не могли да го измъкнат. Последвало кърваво нападение на индианци и оцелелите, сред които и капитана били пленени. Съдбата на жестокия Л’олонуа става ясна от хрониките от онова на холандеца Ексвемелин, който завършва така: “Тогава те го нарязаха на късове и го опекоха”.

КАПИТАН КИД

След разразилите се скандали покрай набезите на Томас Тю и Хенри Ейвъри в Индийския океан, Адмиралтейството в Лондон решило да оборудва каперски кораб за лов на пирати. За капитан е назначен Уилям Кид и през 1696 година корабът „Адвенчър Гели„ напуска Лондон и се отправя към Ню Йорк за попълване на екипажа. Там обаче са набрани съмнителни моряци от пристанищните кръчми, които в последствие се оказват изпечени пирати.

Кид се впуска в мисията си, но почти година минава без никакъв успех и на борда назрява бунт. Тогава притиснат от обстоятелствата той решава да нападне няколко кораба, за да плати нещо на страховития екипаж. Снабден с каперско разрешително за нападение над френски кораби в този период той ограбва няколко такива, когато прави една злополучна грешка.

На 30 януари 1698година край бреговете на о-в Каталина, Доминика, напада големия платноход „Кюдаг Мърчант„ собственост на Източно-индийската търговска компания. Явно се е уплашил, защото е заповядал корабът да бъде опожарен и потопен. Какво е станало с огромното съкровище на борда никой не знае, според някой е потънало с кораба, според други (по-вероятното) Кид го отнесъл със себе си.

На връщане към Ню Йорк, на един карибски остров разбира, че е обявен за пират и издирван от английските власти. Най-вероятно тогава от предпазливост, въпреки, че е уверен в своята невинност, той заравя легендарното си съкровище или на о-в Гардинър или на о-в Оук Айлънд, Нова Скотия.

След завръщането си нюйоркският губернатор издава заповед за арестуването му и близо година е зад решетките, после е прехвърлен в Лондон, където кралският съд го обвинява в пет случая на пиратство и едно убийство. Осъден е на смърт и на 23 май 1701 година е обесен, тялото му виси над Темза 2 години за назидание.

Безспорно Уилям „Капитана„ Кид се е превърнал в пират легенда. Повече от 300 години авантюристи от цял свят търсят неговото заровено съкровище, засега без успех. Неговия живот е вдъхновил Робърт Луи Стивънсън да създаде своя зловещ герой, капитан Флинт от романа „Островът на съкровищата„.

ЧАРЛЗ ВЕЙН

Като типичен представител на карибските пирати, към 1717 година Чарлз Вейн обитавал тяхното свърталище Насау, Бахамите в компанията на главорези като Бенджамин Хорниголд, Едуард Тийч, Хенри Джинингс, Едуард Инглънд, Кристофър Уинтър и др. Волният пиратски живот бил разтърсен от новините, че е назначен нов губернатор на Ню Провидънс, бившият капер Уудс Роджърс, който носел предложение за кралска милост. Решили да не дочакат пристигането му много главатари, включително Тийч офейкали.

Когато кралският флот хвърлил котва в Насау, Вейн изпратил писмо до губернатора с молба да изчака да си пласират крадената стока, но вместо отговор корабите блокирали пристанището. Тогава Вейн направил прочутото си измъкване, като през нощта запалил един френски трофеен кораб, насочил го към блокадата и прикрит зад него отплавал необезпокояван.

Последвал период на сравнително успешно пиратстване на Карибите и после по източното крайбрежие на Северна Америка, като дори се снабдил с втори кораб. Тогава се случил метеж, организиран от помощникът му Джак Ракъм и Вейн с една шепа верни хора взели по-малкия кораб и към средата на 1719 година се насочили отново на юг. Някъде около бреговете на Хондурас ги застигнала силна буря и разбила кораба, като на близкия необитаем остров се спасили само Вейн и още един моряк.

Няколко месеца прекарали те на острова, когато минаващ търговски кораб ги спасил, но за зла участ един от пасажерите разпознал пиратския капитан и те били арестувани. Откарани в Порт Роял те са осъдени и през ноември 1719 година Чарлз Вейн е обесен за пиратство. Хрониките от онова време разказват, че не е проявил никакво разкаяние за престъпленията си пред съда.

ХЕНРИ МОРГАН

Роден през 1635 година в Кардиф, Уелс като син на земевладелец, Хенри Морган заминава за Западните Индии още в младежките си години. Там се присъединява към флибустиерите от о-в Тортуга и упражнява занаята на пират доста дълго време. След като Испания окончателно отстъпва Ямайка на Англия, която няма флот да я защитава, Порт Роял става база на пиратите и каперите, умело използвани от местният губернатор за атаки по испанските кораби.

По това време Хенри Морган също се намира в Ямайка и вече се доказал като лидер с невероятен тактически усет във воденето на морски битки. Така в началото на 1668 година е назначен за адмирал на каперско-пиратския флот, състоящ се от 15 кораба и около 500 души. Като първи свой удар, той решава да нападне, считания до тогава за непревземаем град Портобело, днешна Панама.

Атаката е дръзка и успешна и след кървава разправа с населението си тръгват с плячка равна на 100 хиляди златни монети. Опиянен от този голям успех, Морган насочва поглед към още по-голяма цел, стратегическия град Панама.

През 1671 година начело на 36 кораба и повече от 3000 души, той успява да превземе Панама, но плячката се оказва твърде малка. Тогава се зараждат слуховете, че Морган скрил по голяма част от нея. Обвинен в пиратство, той е призован в Англия, където за изненада е посветен в рицарско звание и произведен в губернатор на Ямайка и на тази служба умира през 1688 година в Порт Роял. И днес името на Хенри Морган събужда асоциация за пират и е толкова известно, колкото може би на никой друг. На него има кръстена популярна марка ром.

СТИД БОНЕТ

Най-странния пират в историята. Знае се, че е бил от заможно семейство, но явно стремежът към волния пиратски живот надделява и той се впуска в това приключение. Показателен факт е, че докато неговите “колеги” просто си превземали кораб, той си го купува и го кръщава с гръмкото име “Отмъщение” (между другото един от най-пресъздаваните като макет днес). През 1717 година действа доста успешно по източното крайбрежие на Америка, като се прочува с хуманното си отношение към пленниците, откъдето придобива прозвището “Пиратът джентълмен”.

Това му поведение явно е дразнило другите главатари, защото е известна враждата му  с Черната брада, който дори за кратко го пленява може би с мисълта да го вкара в “правия път”. Дали успява или не не се знае, но в началото на 1718 година Бонет претърпява странна метаморфоза като прекръства кораба си на “Роял Джеймс”, а себе си на капитан Тома.

Под новото си име продължил да пиратства с променлив успех, докато не попаднал в полезрението на губернатора на Каролина, който пратил един ловец на пирати по следите му и неизбежното се случило, Стид Бонет бил заловен. Въпреки всичко той успява да избяга, но при повторното си залавяне станало ясно, че милост няма да има и през ноември 1718 година е обесен в Чарлстън, Каролина.

Въпреки, че е представител на “златната епоха на пиратите”, Бонет не е типичния такъв, което показва, колко различни са били те като произход и характер, но явно непримиримостта им към системата ги е карал да станат “Джентълмени на късмета” и да живеят краткия, но свободен живот на пирати.

Карта на Карибите

Така приключва нашата хроника за истинските карибски пирати, обичани или мразени, те са част от историята. Винаги съм се питал какво привлича неизменно вече векове наред интересът на човечеството към тях и пишейки тези редове осъзнах, че може би това е непрекъснатият им стремеж към свобода!