„Тишина във форма на прегръдка“. Мария Степанова и паметта за миналото

От близо 10 години Мария Степанова се радва на все по-голямо международно признание. Тя е поетеса, писателка и есеистка и днес е сред най-отличаваните руски автори.

В края на месеца тя за втори път ще посети България, за да участва във фестивала „Литературни срещи“, докато междувременно се очаква да излезе и българският превод на най-новия ѝ роман – „Фокус“, от изд. „Жанет 45“.

Тя е родена през 1972 г. в Москва, където завършва литературния институт „Максим Горки“. Авторка е на 14 стихосбирки и три есеистични книги. Получавала е редица престижни руски и международни награди.

Била е гост-лектор в Хумболтовия университет в Берлин с цикъл лекции и семинари за (ре)конструкция на миналото – основна тема в творчеството ѝ.

• За паметта

Степанова казва пред българското издание Култура, че интересът към паметта ѝ е заложен „още в люлката“, защото голяма част от детството ѝ преминава в разкази за баби и прабаби.

„Това винаги ми е било много интересно и колкото и да звучи странно – понякога ми е много по-интересно от моята лична история“, добавя авторката.

През 2017 г. излиза философският роман есе на Степанова „В памет на Паметта“ – най-превежданата и награждавана нейна книга.

Тя бързо става сензация и получава трите най-престижни руски литературни награди – специалната награда „Изборът на читателите“ на премията „Ясна поляна“, националната литературна награда „Голяма книга“ и литературната наградата „Нова Словестност“.

Част от преводите на общо 27 езика на книгата получават и международни награди, а английският влиза в краткия списък за Международен „Букър“.

Романът е разказ за миналото – както за това на Степанова и нейните близки, така и за историята на миналия век въобще. Книгата се базира на лични архиви, които включват стари документи, писма, пощенски картички, сувенири и снимки

Степанова казва пред Гардиън, че семейството ѝ е било „съвсем обикновено“ – руските евреи, които в по-голямата си част са били пощадени от най-тежките зверства на XX век. Но нейни предци все пак са се сблъсквали с големите исторически събития в Русия през този период.

В процеса на писане Степанова преоткрива връзката си с тези предци. „Осъзнаваш, че всички изречени думи, извървени пътища и научени уроци няма да върнат мъртвия към живота, дори и в ограниченото пространство на твоето писане. Накрая просто стоиш там някъде, заедно с изгубените си близки – ти си жив, те не – в пълна тишина, тишина във форма на прегръдка. Най-накрая сте си у дома.“

Но романът се превръща в нещо много по-голямо от обикновен семеен мемоар.

„Ние всички сме, по един или друг начин, оцелелите от 20-и век, потомците на тези оцелели. Съществуваме като че ли за сметка на някой друг, все пак се опитваме някак да се споразумеем, да се разплатим, да се справим с онези, които са си отишли и чието място заемаме“, казва авторката пред руската служба на Радио „Свободна Европа“.

• За литературата

За Степанова литературата е „начин да измислиш и обитаваш някаква втора или трета природа, която искаш да направиш годна за живот“.

„Може би писането е друг начин да поправиш нещо, ако не в себе си, то в света“, казва още тя.

„Има еврейска концепция, че всяко човешко същество трябва да направи нещо, за да поправи разбития свят, в който живеем, да закърпи дупката. Мисля, че инстинктивно се опитвам да направя нещо такова“.

• За войната

Степанова е и една от първите международно известни руски писателки или писатели, които публично осъдиха руската инвазия в Украйна. Нейни статии за настоящата ситуация в Русия са били публикувани в редица големи международни издания, а есето ѝ „Войната във въображението на Путин“, публикувано във Файненшъл таймс в първите дни на войната, получи широко признание.

„За мен болезнената страна се състои и в това, че аз принадлежа по рождение, по линия на езика и по разни други неща – искам или не – към онази общност, която е отговорна за тази катастрофа и ние трябва някак да живеем с това и да направим нещо по въпроса“, казва тя пред Радио Свобода.

Според авторката както войната в Украйна, така и тази в Ивицата Газа са показателни за това, че днес паметта се е превърнала в „територия на непрекъсната война“.

„Някой се опитва да наложи на друг собствената си представа за миналото и как то трябва да се третира“, казва тя. „Това е трагично. Толкова много усилия и любов бяха изразходвани за идеята за свързване с миналото и изграждане на мостове, които биха ни позволили да го достигнем“.

Степанова е основателка и главен редактор на COLTA.RU, интернет издание за изкуство и култура. След началото на руската война в Украйна, сайтът е блокиран в Русия наред с други руски независими медии. Тогава Степанова се мести в Германия.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036