[ad id=“225664″]
Ти смаза едно цвете
във краката си.
Погледнах те учудено
и чух, че би смазал
всички цветя на света,
защото са излишни.
Цветето лежеше в праха,
нежно и красиво,
толкова безпомощно,
едно малко, бяло цвете.
Ти, беше същият,
спокоен и уверен.
Върви си!
Аз оставам,
при малкото, бяло цвете,
с премазани, слаби, листенца.
Цветята не трябва да се мачкат,
те са толкова, красиви
и ни носят обич,
вярност, красота…
В света има място за всички,
има и за цветята,
те са дар за всеки,
който обича живота.
А който може да смачка цвете,
безпомощно и прекрасно,
може и да убива!
[ad id=“263680″]
