Български хирург оперира човек под развалините от бедствието в Турция и прекара часове между пропадналите бетонни плочи, докато спаси пострадалия. Отново българи, от екипа на „Пещерно спасяване“ спасили снощи жена, прекарала 135 часа под развалините.
В края на това видео се чува тих глас, който казва на български „Ето това ти дава надежда, нали?“. 3 часа спасителите търсят жена между тонове бетон.
„Не беше много ясно точно къде се намира, тъй като само по звука не може да се определи в разрушената сграда на какво разстояние е и точно на кой етаж е. Обяснила е, че лежи притисната някъде между плочите на сградата. Това беше 5-етажна сграда, но реално беше висока 4-5 метра и между плочите на етажите разстоянието беше 50-60-70 см. Като всичко между тях е смачкано и пълно с боклуци. И ние влезнахме в една пролука между плочите, разширихме донякъде там, наложи се да махнем едни стари мебели. и от там вече проверихме от каква посока идва звукът. Хората с тежката техника започнаха да копаят през покрива. Да пробиват горната плоча и под нея още една плоча, за да я извадят. Изглеждаше добре в началото, след това вече си я качиха на носилката и я изнесоха. Имаше овации, имаше голяма радост, защото вече на 7-ия ден ваденето на живи хора е по-рядко“, споделя Владимир Георгиев, „Пещерно спасяване“:
24 българи на най-опасните места. Там, където никой друг не иска да ходи. Работят и денем, и нощем.
„Тука има по 10 пъти на ден земетресения, 3-та, 4-та степен, даже до 4,9, 5,1 стигнаха снощи. В случая ние всичките сме с каски, с челници, със специални облекла, които ни помагат нали общо взето късания, цапания. Целият този багаж на земята също е нашия лагер, но просто не ни осигуриха нито шатри, нито нищо. Обиколихме 4 пъти стадиона докато си намерим накрая сами място“, казва Димитър Христов, „Пещерно спасяване“, пред БНТ.
На 300 километра от тях, в Бесни, където надеждите също за затрупани под тонове развалини, един лекар пълзи в тунел с полския си колега, за да оперират затиснат мъж.
„Той се намира в един процеп. На една паднала четириетажна сграда, плоча върху плоча. Като тунелът беше стабилизиран, Но си беше страшничко, тъй като има вторични трусове и в момента, в който лазиш, може да бъдеш затиснат. Наложи се 7-8 метра да се лази. Надали има човек, който да не го е страх в такива ситуации, но въпреки всичко все пак съм дошъл да помогна на хората. И в момента, в който стигнах до човека, когато видях, че е в безпомощно състояние, този страх се притъпи. От там нататък адреналинът като започне да бушува в теб, мислиш по малко по-друг начин. Видях, че ръката, тази част не е витална, която е притисната. И моето мнение беше, че трябваше да се ампутира. Реално самата интервенция се извърши бързо, без да има някакъв проблем. И човекът беше транспортиран в тяхното здравно заведение“, разказва Д-р Веселин Йолов, анестезиолог в Медицински институт на МВР.