Тодоров ден е!

Тодоровден е, наричан също Тодорица и Тудорица! Празникът се отбелязва винаги в съботния ден от първата седмица на Великия пост. Св.Тодор се приема за покровител на конете и навсякъде празникът му се тачи за тяхно здраве. Затова го наричат и Конски Великден.

Народът ни си представя св. Тодор да излиза нощем от гробището, яхнал бял кон и заедно с майка си – Баба Тудуричка, да обикалят селското землище. Ако срещнел жена, която не спазва забраната за работа на неговия празник, светецът я удрял с патерицата си по гърба. Вярва се още, че св. Тодор обличал девет кожуха, пришпорвал коня си и отивал при Бога, за да го измоли да изпрати лято, разказва пред dir.bg доц. д-р Валентина Шараланова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.

Още преди изгрев слънце на празника стопанките изпичат обредни хлябове – колачета с форма на конче, подкова или конско копито. Наричат ги конче, копито, кукла, Свети Тодор. Върху този хляб има пластична украса от тесто, изобразяваща ярем. В кравая слагат орехови ядки и чесън.

Всяка жена бърза първа да раздаде хлябовете, защото се вярва, че ако е последна, то конете ще хванат краста. Докато раздават краваите, жените скачат, цвилят и се ритат като кобили.

От колаците слагат и в храната на конете, за да бъдат здрави.

Рано сутринта на Тодоровден стопаните почистват конете, разчесват гривите и опашките им, украсяват ги с пискюли, мъниста, цветя, с червени чушки, захранват ги с хляб и сол и ги водят на водопой. Следва най-интересната част от празника – общоселското конно надбягване, наричано кушия, домле, тудурица или варене.

Ергените умело яздят конете на гол гръб и така показват пред цялото село, че вече са годни да се задомят. В същото време моми и жени мият косите си, за да пораснат дълги и лъскави, като опашките на конете. Победителя в надбягването даряват с риза или пешкир, а конят му получава нова юзда.

След надбягването конниците тръгват из селото, влизат от дом в дом и пеят песен с пожелание за плодородие. Ездачът -победител честити на стопаните Тодоровден с думите: „Свети Тодор да вий на помощ!“

Посрещат го невести и моми, които запойват кончето му с „ненапита“ вода или вино, и даряват момъка.

Тодоровден е празник и на младите невести, които са се оженили през изминалата година. Затова в Западна България наричат цялата седмица Булкина неделя.

В петък вечер срещу Тодоровден или на самия празник всяка невеста облича сватбената си премяна и, придружавана от свекърва си, отива на църква. Носят тепсия с варена царевица и върху нея голям колак. Свещеникът чете молитва и освещава донесеното. На връщане от службата жените ритат невестите – за да им се „родят жребчета“. Роднини и съседи даряват булката с краваи. Чрез тези обреди булките преминават в групата на отдавна омъжените жени, получават признаване от селската общност и към тях вече се обръщат с „невесто“. Едва от Тодоровден те имат право да месят и пекат хляб.

В Троянско поставят на булката цедилка на гърба, като така й напомнят, че е време да се сдобие с рожба.

На Тодоровден се правят и предсказания и гадания за женитба. Девойките на възраст за женене слагат през нощта под възглавниците си царевични зърна и вярват, че момъкът, когото сънуват, ще е бъдещият им жених. На Тодоровден момите се събират в къщата на една от тях и започват да хвърлят чехлите си. Момата, чийто чехъл падне зад прага на къщата, ще се омъжи през същата година.