Тодор Динов – “Патриарха на българската анимация”

От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 911

[ad id=“225664″]

Във фундаменталната и единствена по рода си история на световната анимация – Cartoons: One Hundred Years of Cinema Animation (1994), Джаналберто Бендаци говори за Тодор Динов (24.07.1919, Дедеагач – 17.06.2004, София) като за “Патриарха на българската анимация”. Дипломната работа на Динов, филмът “Юнак Марко” (1954), е първият български професионален рисуван филм. През 1964 г. Динов създава “Маргаритката”,  всепризнат за емблематичен негов филм, който заедно с други анимационни миниатюри обират овации и награди на фестивалите в Лайпциг, Римини, Единбург, Лондон, Корк, Виена, Чикаго. В края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ в. Динов и колегите му оформят модела на прочутата “българска анимационна школа” – притчова миниатюра без диалог, адресирана към възрастна аудитория, натоварена с метафоричен и философски подтекст.