Тодор Шишков. „Най-полезният класен учител през 1850-те години“

На 26 ноември през далечната 1907 мъжкото класно училище в Стара Загора се преименува на Старозагорска мъжка гимназия “Иван Вазов” и се настанява в ремонтираните стаи на хотел “България”. А през отиващата си година се навършиха 180 години от създаването на първото светско училище в град Стара Загора и едно от първите в страната – Светиниколското взаимно училище, чийто пряк приемник и наследник е сегашното Средно училище „Иван Вазов”.

Наред с редица български възрожденци, знакова роля в средата на 19-ти век за училището има Тодор Шишков, наричан „най-полезният класен учител през 50-те години”.

Когато училището се именува вече Главно петокласно училище, славата му на голям просветен център бързо нараства. Голяма заслуга за това има именно Тодор Шишков, при когото е учил и Апостола на свободата – Васил Левски.

През 1851 ­ 1852 г. учителства в родното Търново, а от 1853 – ­ 1860 г. ­ в Стара Загора. През 1865 г. завършва “Колеж дьо Франс” в Сорбоната в Париж, издържан от д-р Петър Берон. Там слуша лекции при известните публицисти Емил дьо Жирарден и Е. Р. дьо Лабуле. От 1871 до 1873 г. е назначен в Цариград, а после – в Сливен, след което отново учителства в Търново.

Тодор Шишков сътрудничи на периодичните издания “Цариградски вестник”, “Български книжици”, “България”, “Дунавски лебед”, “Време”, “Македония”, “Право” и др. Дописките му са за театъра, жените, литературата, географски, методически, правописа, както и за издирването на народни песни.

През 1855 г. превежда от френски език и издава “Малка енциклопедия или първоначални познания за децата”, която претърпява три издания. През 1860 г. пък издава “Първа храна за човешкия ум, школска и домашна книга за децата”, преведена от гръцки език.

През 1869 г. като директор на училищата в Търново съставя “Наръчен учебник на начална математика в три курса; аритметика, алгебра и геометрия за народните ни училища”. През 1872 г. написва “Начална българска граматика”, а на следващата година съставя “Елементарна словесност в два курса”, към която има приложение “Кратък исторически обзор на българската литература”. Кореспондира с Н. Павлович по въпроса за изработените от него икони. Същата година в книгопродавницата на Ив. Момчилов се отпечатва написаният от Шишков учебник в две части “История на българския народ”.

Превежда и съставя по Х. Траудцен историческата драма “Велизарий”. Същата година издава “Не ще може (или Глезен Мирчо)”, а по-късно – “Странствованията на Телемаха” от Фенелон ­ превод; “Малък Робинзон”, “Съкратение на френската граматика”, “Разговори българо-френски”, “Малка българска история”; “Начала от космография”, “Зоология” и “Чичо Томовата колиба”. До 1874 г. издава девет преводни и съчинени от него книги.

След Освобождението Тодор Шишков продължава книжовната си дейност. Работи като прокурор във Варна и Шумен и като председател на Окръжния съд в Свищов. Умира през 1896 година.