Толкова лековерни ли са българите?

Родината на телефонните престъпници

В специално изследване за т.нар. „ало-измами“, резултатите от което бяха огласени през юли, се казва, че престъплението е „типично за България“, но се забелязват и наченки на интернационализирането му: за телефонни измами в България се използват СИМ-карти на румънски и гръцки оператори, като има също така и опити измамите да се пренасят в чужбина. В документа откриваме и друг забележителен извод на Върховната касационна прокуратура (ВКП): „Поради непознаването на това престъпление в чужбина, липсват възможности да се заимства чужд опит за противодействие“.

Тези констатации на държавното обвинение всъщност ясно подсказват, че измамническата дейност по телефона има основно местен генезис. Те повдигат обаче и някои въпроси, като например: защо този вид престъпления са „типични“ за България и защо точно българите се оказват най-податливи на подобни криминални практики?

Според един от участниците в изследването на ВКП, д-р Иван Петрунов от катедра „Икономическа социология“ на УНСС, най-голямата част от жертвите на телефонни измами са на възраст между 71 и 80 г., най-малките са под 18 г. и в огромната си част те живеят на територията на София. От друга страна 93 на сто от измамниците са мъже между 18 и 35 години, повечето от които обитават малки населени места на страната. „Това показва, че потърпевшите са социализирани в общество и са се развивали в култура, различна от тази на извършителите на този тип престъпления.

„Услужливите“ корупционни нагласи

Между тези два образа има доста разлики. При извършителите, които са предимно от етническите малцинства, се наблюдава неуважение към закона и правовия ред. В същото време пострадалите са възрастни граждани, които дори не допускат, че подобен тип измами въобще е възможно да се случат. Според Петрунов, в българското общество съществува представата, че корупцията е единственият начин за достъп до определени лекарски, административни и дори полицейски услуги при пътни произшествия. „Изследвания сочат, че месечно в България се осъществяват над 150 хиляди корупционни сделки, което е страшно много. Много семейства и техни близки са се сблъсквали с явлението – даване на скъпи подаръци или пари в брой – срещу ползване на медицински, административни и някакви други услуги. А това формира съответните нагласи. Характерно също е това, че европейците с по-висока финансова култура ползват финансовите институции, докато възрастните българи предпочитат да държат своите пари и ценности в къщи. Това позволява жертвата бързо да предаде парите си на измамниците, без да има време да обмисли ситуацията или да се свърже със своите близки“, казва Иван Петрунов от УНСС.

Социалният антрополог доц. д-р Харалан Александров предлага друг разказ. По време на проучвания в района на Разград той е констатирал, че жителите на местно село са били завистливо и масово развълнувани от успехите на известен ромски клан, който се занимавал с телефонни измами в чужбина. „Усетих елемент на неприкрит възторг от това какви пари измамниците успели да смъкнат от някакви нещастни хора, на които местни булки обещавали брак. А това е доста по- различно от онези, които плашат по телефона възрастните, че децата им са в болницата след катастрофа, да речем“, уточнява Александров.

Според него обаче, истинските въпроси са дали хората наистина са толкова наивни и какво, всъщност, ги превръща в лесни жертви на телефонните измамници?

Население с тревожна изостаналост

Александров разказва за ДВ и друг идентичен случай от преди петнайсетина години – около изследване за трафика на хора. „Работната версия на проучването ни тогава беше, че момичетата от бедни семейства в периферията на страната просто не са информирани за онова, което ги очаква, след като скочат в мерцедеса на някакъв трафикант, който им обещава да ги направи „звезди“ в Западна Европа. Оказа се тъкмо обратното – те са били отлично осведомени за това от жълтите медии, пълни с истории за лошите мъже, които отвличат невинни девици. Това обаче по никакъв начин не ги възпираше да влизат доброволно в капана“, е констатирал социалният антрополог.

Излиза, че при подобни случаи знанието не води до промяна на поведението. „Това е типичен „mental arrest“, което на езика на психологията означава блокиране на емоционалното и когнитивно поведение на ранен етап от цикъла на развитие“, разяснява Александров. „Затова такива явления са много притеснителни, тъй като показват, че България е обитавана от хора с тревожна изостаналост. Това е само моя хипотеза, която не мога да потвърдя без конкретни изследвания. Но тя ми се струва доста важна“, признава социалният антрополог.

Източник – Дойче Веле