То май жриците на любовта сa по-почтени от онези прикрити лисици, за които ловът на мъже се е превърнал в професия!

Много страници в научната и развлекателната литература са изписани в доказателство на това, че мъжете сме били ловците, търсещи да оплодят самката, която ще ги дари със здраво и красиво поколение.

Вятър работа, плюя на тези изводи, измислени от комплексирани мъжки мозъци. Жените, хитрите и подли създанийца, които не знам кой глупак е нарекъл „нежния“ или „слабия“ пол, са истинските ловци. По-страшни са и от траперите. За неосведомените читатели ще поясня, че това са ловци на диви животни с ценна кожа в Северна Америка и поради грубото им и безогледно ловуване някои видове са застрашени от изчезване. Характерно за тях е, че използват специални капани за траперски лов.

Е, скъпи приятели, по нещо да ви напомня това за действията на съвременните жени – без значение от възрастта, образованието и прочее? Млади, стари, госпожици, женени, разведени, вдовици, столичанки, провинциалистки, гражданки, селянки, висшистки, среднистки, полуобразовани, неграмотни, красиви, грозни – до една са хитри и претенциозни! И целта им е една и съща – да впримчат в брачни окови богат и глупав мъж, който да задоволява капризите и да върви по гайдата им. Но дори и да го намерят, продължават да се оглеждат. Девизът е: колкото повече, толкова по-добре! И щом открият по-едрия шаран, залагат капана и хоп – в тигана! А на онзи, предишния, му теглят шута с високомерно презрение. За тях той вече е извън играта.

Всичко това ви пише един пълен глупак, по професия компютърен програмист, с две дипломи за висше образование.

Първата ми съпруга беше мечта жена – кротка по нрав, ненаситна любовница и чистофайница.

Само че – докато се оженим. После отвори една уста, забрави къде стои прахосмукачката, а когато вечер я пожелаех – или я болеше главата, или беше уморена. А работеше като продавачка в магазин за кожени палта, в който през целия ден я влезеше клиентка, я не. Може би собственикът, някакъв грък, да е бил причината за вечната й умора? Нямам представа, но не се и замислях. Три години след сватбата ми беше дошла до гуша, пък и не забременяваше, и тъкмо се чудех как да се отърва от нея, без да ме завлече финансово и материално, на хоризонта се появи втората. Красавица, с чувство за хумор и умение да прави от всичко купон. Забременя, аз набързо се разведох и се ожених за нея щастлив, че най-сетне ще имам семейство и дете. Само че спешният ми развод ми излезе солен.

Онази мръсница ме разтовари до шушка, наложи се дори да продам огромното жилище, за да й дам половината пари, а с останалото да купя двустайно за мен и новата булка.

Още след раждането на детето усетих, че пак съм допуснал грешка, но заради дъщеря си реших да си трая с надеждата, че с времето нещата ще си дойдат на мястото. Така и стана – съпругата ми си възвърна усмивката и желанието за секс и аз повярвах, че всичко тръгва по мед и масло. Само че и това било сценарий. Детето стана на 3 годинки, когато гадната кучка ме подведе да подпиша документи, за да отиде с малката за месец на гости при сестра си в Италия.

Балдъзата беше хванала някакъв дърт италианец, вдовец с къща и пари, и звънеше непрекъснато по скайпа да ги кани. Сбогувахме се с прегръдки и целувки на аерогарата, а седмица след това у дома се яви адвокатът й, с молбата за развод. Тази наистина не ми поиска нищо, то какво ли можех да й дам, но ми отне най-голямото богатство – дъщеря ми. Момичето ми си има там нов баща, забравило е българския език, а аз чакам да стане пълнолетна, за да установя контакт с нея. Вятър и мъгла.

Това е моята история, приятели! Оттогава не искам да чуя за жена, за брак, за семейство. Ако затъгувам за женска плът, си поръчвам проститутка – сега поне не е проблем, стига да си платежоспособен. То май жриците на любовта се оказаха по-почтени от онези прикрити лисици, за които ловът на мъже се е превърнал в професия!

Михаил

Писмото е препечатка от Лична драма