Трагедията на Аязмото продължава! Нова вандалска сеч от северния склон

В рубриката „Изпрати новина“ на ЗАРАТА получихме снимки и много трогателен разказ, показващ двете страни на човешката природа –  за вандалската сеч на Аязмото и за една добра ръка, поставила хранилка за птици в гората.

„История за двете страни на една монета и чии образи са на тази паричка? Тя е една мъничка стотинка в големия стоков оборот, но е толкова важна, колкото целият живот.

Ще ви разкажа за какво става дума. За Аязмото всеки старозагорец знае много: и за грандиозното дело на дядо Методий Кусев, и за историята на засаждането на някогашния гол Ахмак баир с екзотични дървета, и за лошото му стопанисване години наред, и за най-грозното случващо се в последно време – безнаказаното изсичане на цели райони. Доскоро се сечеше основно над „Лозенец“, там билото олися тотално.

Онзи ден, в очакване дългата зима най-после да си тръгне, извървях голямо разстояние през гората по пътеките. Има места, които с трепет очаквам да се раззеленят, познавам цветята според сезоните и си спомних как тези пътеки изглеждат в топлите и слънчеви дни. Ужасена видях първия отсечен бор, погледнах встрани и се оказа, че той не само не е единствен – дестки дънери стърчаха на около метър от земята кастрени, недоокастрени. Продължих с надеждата, че мястото е инцидентно. Нищо подобно. Успях напред да преброя поне 50-ина чамови дървета, които сигурно вече бяха изгорели в нечии печки. Всеизвестно на всички е кой върши това в нашия град. Всеизвестно е, че няма и никой наказан. Всеизвестно е, че всички си мълчим. За хората, които не се замислят какво с този акт се върши против нашето здраве, а дори само обичат природата, гледката е потресаваща. Защо търпим това своеволие?!

В друга част на Аязмото забелязах нещо коренно различно от разказаното за вандалската сеч. Някоя грижовна ръка беше поставила срязано пластмасово шише с малко просо в него. Удобно изрязано, за да може гладно и студуващо птиче да си клъвне зрънца, закачено за клонка с някакво синджирче, импровизираната хранилка стопли сърцето ми.

Ето ги двете страни на монетата – два образа: на доброто и злото, на черното и бялото. На тази монета, която пускаме в джоба си, разплащаме се с нея и не се замисляме, че тя продължава да е в обращение…“