Традиция: Как българите избирали имена на децата си?

Според  разпространена народна традиция първородното дете се кръщава, ако е мъжко — на дядото, ако е женско — на бабата от бащина страна.

За него се смята, че се ражда с готово име и идва да поднови старите.

Второто дете подновява дядото или бабата от майчина страна.

[ad id=“225664″]

Следващите деца са ги кръщавали на някой близък роднина или на самия кръстник, който най-често се е считал за близък роднина. Изключение се е правело, когато детето се роди на някой голям празник. Тогава му се дава името на съответния светец.

Какво е най-важно, когато се избира име на дете? Името не е нещо случайно. Преди всичко със сигурност не е хубаво, ако е дълго и трудно за изговаряне. Добре е, ако името се произнася леко и се запомня лесно заедно с фамилното име. Трудно произносимото име създава неудобство в общуването, предизвиква напрежение, неловкост.

[ad id=“263680″]

Когато се избира име не бива да се забравя, че то ще звучи заедно с другите две имена, а ако рожбата е от мъжки пол, то и неговото име някога ще стане бащино за неговите деца. Колкото и красиво да звучи едно име, ако то е  неблагозвучно с фамилията на човека, може да предизвика насмешки, да даде повод за иронични забележки, прякори в училище и в крайна сметка детето ни със сигурност да не се чувства добре с това име.

[ad id=“236993″]

Ако не искате характерът на вашата дъщеря да е по-скоро мъжки, не я наричайте с име, чиято основна форма е мъжко име – Александра, Виктория, Стефания, Евгения, Валерия. Като правило жените с такива имена са със сложен характер, настойчиви, упорити, властни „инатчийки“. В характера им преобладават мъжки черти, дори у родените през лятото. Съдбата на жените, които носят „мъжко“ име, най-често не е обсипана с рози.