Три важни новини и една притча – през погледа на главния редактор

Живка Кехайова

Три са важните новини днес за България , според личната ми класация, а една притча ги обобщава

Първата е, че сме втори в ЕС. Кой е казал, че не можем да водим класациите. Друг е въпросът, че сме втори в ЕС по ръст на цените на хранителните стоки. Ръстът на цените при хранителните стоки у нас е с 21%, а пред нас е само Литва с 22,1%. За сравнение във Франция този ръст е 4.3%, Ирландия от 3.6%, а средно за ЕС-27 е от 8.9%. Също така у нас равнището на инфлация е 14,4%, докато средните европейски нива са 8,1%. По този начин страната ни се нарежда на 5-то място с най-високи нива на инфлация от всички държави членки на ЕС. Преди нас са към момента са само Латвия (13,1%), Чехия (13,2%) Литва (16,6%) и Естония (19,1%). Вече е ясно видимо, че за инфлацията в България причините са не само външни, но и вътрешни.

Втората е, че в най-скоро време ще бъде организирано посещение във Франция на президента Румен Радев и премиера Кирил Петков. В Париж се очаква те да одобрят предложение на Еманюел Макрон, което да вдигне ветото за започване на преговорите на РС Македония за членство в ЕС. Това съобщиха агенция БГНЕС като се позова на участници в последния коалиционен съвет, който се проведе в петък вечер, 27 май. Източниците на медията са от различни политически формации и всеки един от тях поотделно е потвърдил информацията. В срещата участваха Кирил Петков, Асен Василев, Иван Ченчев, Георги Свиленски, Гроздан Караджов, Станислав Балабанов, Велислава Петрова, Атанас Атанасов и Владислав Панов.

По време на разговора от правителството са информирали, че „френското председателство е обещало да включи всички български искания в преговорната рамка и тяхното изпълнение да бъде гарантирано от самия Макрон“. „Това на практика означава, че ние се доверяваме изцяло на Макрон, но в същото време рискуваме да изпаднем в десетилетен спор, защото всяка една от страните-членки ще може да блокира всяко едно решение. Това ще бъде спор безкрай, а ние не искаме турски вариант“, разказва един от участниците пред БГНЕС.

Според друг участник в срещата от 27-ми май в плана на Макрон „има предложения, които не са ясни и въобще не е сигурно, че Европейската комисия може да даде гаранции за тяхното изпълнение в бъдеще“. На участниците в коалиционния съвет е направило силно впечатление информацията, че „президентът Радев е провел много положителен разговор с Макрон“.  Самият Радев ден след съвета каза следното: Мога да поздравя президента Макрон за неговото визионерство и смелост да търси адекватно решение за намиране на изход от тази ситуация и за отстояване на истината и справедливостта“, каза участник в коалиционния съвет.

С други думи, оттеглянето на ветото ни за преговори на РСМ с ЕС е предстоящо и ще бъде удобно облечено с маскировъчна униформа, подарена ни от Макрон.

Третата новина е за безпрецедентно идиотското отношение на България към бежанците от Украйна и още по-безпрецедентно просташкото отношение на Калина Константинова към тях, т.е. и към нас – защото поведението й е унизително за нацията. В нормално общество това би трябвало да струва не само оставкакта й.

За разлика от Полша и Румъния, които още на втория ден бяха организирали система на прием на бежанците – още на границата ги разпределяха според нуждите им в държавни и общински бази с добри условия – майки с малки деца, в близост до детски градини и болници, с по-големи деца – край училища, възрастни – на спокойни места в по-малки населени места…, ние така и не създадохме никаква организация.

Властите решиха да решат два проблема с един замах, настанявайки бежанците в хотели, та хотелиерите да вземат едни пари. Сигурна съм, че идеята е била за това междинно време да създадат някаква прилична организация. Уви – не създадоха. И сега се правят на ощипани защо майки с малки деца не искат да отидат на места без болници, детски градини, училища и работа. Не, това не са напразини претенции, а въпрос на оцеляване за тези хора, за децата им.

На изумелите, които питат що не настаняваме така бежанците от Сирия, Афганистан и Африка – за пореден път ще обясня, макар да знам колко безсмислено е – защото са обикновено млади мъже, без проблемите на майките, в 90% икономически емигранти. И защото по презумпция въпросните млади мъже би трябвало при война да защитават страната си, а не да оставят в нея майки, сестри, жени и да си хванат пътя сами нанякъде.

Всъщност, по данни от „Гранична полиция“ над 5200 украинци вече са напуснали страната ни само през последните два дни. Предполага се, че повечето от тях се връщат в Украйна. Очевидно управлението там дори по-време на война, им се струва далеч по-надеждно от това у нас. Така ние губим шанса да привлечем квалифицирана работна ръка, каквато ни липсва, от хора със сходна култура, т.е. губим и икономически. Интересно е съобщението, че от 148 млн. евро, които ЕС ни даде за бежанците, властта можела да отдели само 48 млн. Не е посочено, камо ли да бъде отчетено детайлно, къде са другите 100 млн.

А ето и притчата, която откраднах от пост на Аристович: „Върви Буда с учениците си по един път. Вижда яма, в нея вол, а селянин се опитва да го извади, но силите не му стигат. Буда кимнал на учениците си да помогнат на селянина. С общи усилия се справили. Продължил да върви Буда с учениците си нататък и пак виждат яма – в нея вол, а край нея стои селянин и плаче. Минал Буда, все едно нищо не е забелязал и продължил по пътя. Учениците смаяно го попитали: „Защо не помогнахме този път?“.  А Буда отговорил: „Да му помогнем да плаче?“.

Та който разбрал – разбрал! Останалите – да плачат!