Три кантори прибират милиони за арбитражни дела на България, Цеко, Ковачки и Пеевски

В последните няколко дни в публичното пространство започна много интензивно говорене относно бъдещото арбитражно дело срещу Газпром. Ние нямаме претенциите да сме енергийни експерти, затова не смятаме да се изказваме по темата. И без това вече се изказаха „Сульо, Пульо, Атанас и Аз“ (по Жорж Ганчев). В това число и служебният военен министър(?!) Димитър Стоянов, неясно в какво качество и на какво основание. Считаме за важно, обаче, да предложим друг ракурс и поглед от нов ъгъл – а именно, кои са правните кантори, които вече играят (и ще играят) ключова роля в това критично за България дело. И да – ако трябва да се изкажем като граждани, путинския „Страхпром“ (по Радо Бимбалов) заслужава да бъде осъден. Дали, как и кога обаче това ще стане възможно, зависи именно от  адвокатската кантора, която ще бъде ангажирана да брани българския интерес.

И тук веднага удряме в един доста голям подводен камък. Защото кантората вече е избрана – и тя се казва White & Case LLP. На пръв поглед – голяма, мастита, солидна американска кантора, с годишни приходи от близо 3 милиарда долара и около 5 хиляди служители. Лошо няма, би казал някой, няма как сега по такова критично дело да наемем Адвокатска Кантора Мондешки (примерно), или кантората на Петьо Еврото (още по-примерно). Макар че ако зависеше от Гешев, можеше и това да стане. Но слава богу, не зависи. Та, както казахме по-горе, нещата са ОК само на пръв поглед… защото точно това е кантората, с която загубихме делото за АЕЦ Белене и България беше осъдена да плати над 1 милиард лева за „един корупционен гьол“ (както каза сам Б. Борисов).

20 милиона адвокатски хонорар за „корупционния гьол“

Така че точно сега е редно и необходимо, според нас, да припомним това злополучно дело – и най-вече ролята в него на  White & Case. На 14 юни 2016 България (реално НЕК) беше осъдена да плати 620 милиона евро от тричленен арбитражен състав към International Chamber of Commerce (Paris).  От BIRD успяхме да получим достъп само до български(?!) вариант на арбитражното решение, без да е ясно от кого е превеждано и на какво основание, нито доколко автентичен и коректен е преводът на български език. Но все пак, по-добре от нищо. Тук някой би казал – да де, ама никога няма гаранция, че дори и такава солидна кантора може да ти спечели делото. Принципно това е така, но… има едно голямо НО. Защото това е същата кантора, която защитава и Руската Федерация по най-голямото в историята арбитражно дело – а именно, делото по което през 2014 чуждестранните акционери в ЮКОС осъдиха Русия да плати над 50 милиарда долара поради експроприацията на фирмата и нейните активи през 2006.

Следователно ние бихме задали въпроса: дали може да се очаква от кантората, която брани със зъби-и-нокти Русия в дело за десетки милиарди долари, да работи също толкова съвестно срещу Русия по дело с материален интерес няма и един милиард долара?! Изводите оставяме на вас, драги читатели – но ще помогнем с малко числа. По наша информация по многомилиардното дело Русия е платила поне 200 милиона долара хонорар на White & Case – и то само към днешна дата. И понеже Русия все още продължава да оспорва и да се опитва да се изсули от плащането на тези 50 милиарда, плащанията ще продължават поне още няколко години! Същевременно, от решението по „Белене“ разбираме, че НЕК е платила „едва“ около 20 милиона евро адвокатски хонорар. Т.е. разликата е (поне) десетократна! Сами преценете по кое дело американската кантора се е старала повече. И – което е още по-важно – дали не е налице конфликт на интереси при тези хора?! Как ще се бориш ти „срещу“ Русия, при положение, че по друго дело тя ти плаща стотици милиони в хонорари?! Иди, че разбери.

Но това не е всичко, драги читатели. Въпреки, че решението на парижкия трибунал бе неблагоприятно за България, все пак имаше опция то да се обжалва. Веднага обръщаме внимание, че не всички арбитражни решения подлежат на обжалване. Но това конкретно решение подлежеше! България имаше 3 месеца да подаде жалба пред Федералния Трибунал на Швейцария – т.е. швейцарския Върховен Съд (понеже реално производството протече на швейцарска територия, макар и по правилата на парижката ICC). И сега работата вече става дебела – White & Case ни „съветват“ да НЕ обжалваме. Правителството на Борисов (и в частност Горанов) скриха мотивите зад този „съвет“ – ако въобще е имало мотиви – и България (НЕК) послушно изчака срокът за обжалване да изтече. След което също така послушно плати на руснаците, барабар с лихвите. НЕК нямаше толкова налични пари, разбира се, така че им се наложи да теглят заем от държавния бюджет за пълната сума. Дали и кога този заем е погасен – и при каква лихва – един дявол знае. Горанов така и не разкри нищо по въпроса. 

White&Case, Arnold&Porter, Томов&Томов – абонирани за държавна хранилка

И така, оказва се, че фирмата White & Case въобще не е случайна. Оказва се, че тя се радва на специални отношения с държавата. Проучвания на BIRD показват, че тя е практически абонирана за „държавни поръчки“. Защото представлява България по едва ли не всяко едно арбитражно дело, някога водено срещу нашата страна. BIRD намери и преброи поне 7 такива дела, по които България е платила доста солени хонорари. Има и изключения, като например делото, заведено от Оман заради фалита на КТБ – където така и не стана ясно какво точно обеща Горанов на оманците, за да ги убеди да си оттеглят иска за 200 милиона долара. Чуха се твърдения, че им е обещано например участие във „вертикалната“ магистрала Русе-Търново-Свиленград. Ако това обаче е вярно, явно оманците ще си останат прекарани – защото този проект едва ли ще се реализира в обозримото бъдеще. Другото – и по-ключово – изключение е делото, заведено от ЧЕЗ срещу България, което вече 6-та година е висящо във Вашингтон. Там кантората по делото се казва Arnold & Porter (запомнете и това име). Там ЧЕЗ претендират за общо 1 милиард евро, като около 400 милиона от тази претенция е формирана заради ТЕЦ Доган, пардон ТЕЦ Варна. Припомняме, че Почетният Дюнерджия купи този стратегически актив от ЧЕЗ за няколко хиляди лева. Сладка сделка, нали? Сега обаче може да се окаже, че ние данъкоплатците ще платиме на Сокола масрафа скъпо-и-прескъпо. Цената на борисовата стабилност, види се. Заедно с руско-турски поток и още цяла плеяда скъпи и прескъпи схеми и мизерии, с които коалиционните партньори Борисов и Доган ни натовариха.

Преди броени дни, с постановление на МС на Служебния Гълъб, бяха отпуснати още 50 милиона лева по бюджетното перо защита на България по арбитражни искове. Можем да направим обосновано предположение, че тези пари ще отидат отново и единствено при White & Case и Arnold & Porter. Ще отидат обаче и при една трета, слабо известна българска кантора, Томов & Томов – която се оказва абониран участник в абсолютно всяко едно арбитражно дело, някога водено срещу България. Да се позачуди човек как така всеки път една-единствена българска фирма бива избирана – отново, и отново, и отново. Храна за размисъл… Така или иначе, важно е да добавим и отбележим, че както американските, така и българската кантори не се избират по правилата на обществените поръчки – а се избират на принципа на пряко договаряне. Т.е. могат да бъдат договорени каквито си щете хонорари, „режийни“, допълнителни разходи и прочее. И никой не разбира за това. Министерство на Финансите, като процесуален представител на държавата по тези дела, отказва информация за платените разноски по делата. Преди време те споделиха с половин уста, че понеже оманското дело било спечелено, другата страна щяла да плати разноските. Това обаче не е вярно на чисто принципно основание, даже напротив. Наш преглед на редица арбитражни решения показва, че дори и спечелилата страна често е осъждана да плаща 50% от всички такси и разноски. Все пак не се намираме в Софийски Градски Съд, където оперира друга логика по българския ГПК.

Да влязат и „героите от прехода“

Но да се върнем към маститата адвокатска кантора. Допълнителни проучвания на BIRD показаха, че тя фигурира и в делото RICO. Припомняме, че това дело бе заведено в САЩ от американски инвеститор, от чиито сметки в КТБ мистериозно изчезват над 100 милиона лева. Пари, с които Корпулентният някак успява да се прекредитира в друга банка… която, разбира се, е ПИБ. Схемата е доста заплетена и комплексна, затова само я скицираме, без да завличаме нашите читатели във финансово-счетоводни дебри. Факт е обаче, че такова дело е заведено по т.нар. Racketeer Influenced and Corrupt Organizations (RICO) Act – и то е висящо вече трета година. В него ответниците са направо букет от български VIP-та: лично успелия не(млад) Пеевски, Цеко Тодоров и Ивайло Мутафчиев в лично качество, ПИБ като юридическо лице и – за разкош – БНБ.

И ето какво открихме ние. White & Case защитават БНБ (изненада!), докато Arnold & Porter защитават Цеко, Ивайло и ПИБ. Готино, нали? Очевидно се наблюдава нещо като „сливане“ на интересите на България и ПИБ, като даже и конкретните имена на някои от адвокатите съвпадат. Хубаво е, не ли?

Но ние не спряхме дотук. След като има такова „припокриване“ в юридическото обслужване и интересите на държавата и видни нейни олигарси, дали пък няма такова припокриване и при други неслучайни персонажи и герои от прехода? Оказа се, че има – в лицето на Ковачки. „Въглищният император на Балканите“, както е описан от Greenpeace, води арбитражно дело срещу Сърбия от 2019. Интересно откъде „скромният консултант“ (по негови собствени думи) е намерил пари за това, доколкото тези дела са много скъпи, както вече ви разказахме. Може би причината се крие в будещата недоумение продажба през 2018 на Общинска Банка на Жоро Инса (Георги Самиулов), бизнесмен със слава на пеевско прокси. От тази сделка Ковачки прибра едни много добри пари. Така или иначе, познайте коя кантора представлява Ковачки по това дело – точно така, същата White & Case. В крайна сметка се оказва, че тази кантора не просто е абонирана за държавната хранилка. О не – тя също така „захлебва“ от Цеко, Ивайло, Ковачки, Пеевски и кой знае още колко неслучайни хора. Поне за тези герои ние намерихме доказателства – но ще продължим да търсим, та вероятно ще изскочат и още изненади от гардероба. Пардон, от чекмеджето.

И за десерт – отново Пеевски

По-горе споменахме все още висящото дело RICO, което наскоро бе прехвърлено по подсъдност от Ню Йорк в Тексас. При което медиите, които уж вече не са на Пеевски, радостно избълваха кафявата новина как делото било прекратено. Не, скъпи другари Блъсков, Недялков и прочее медиен слугинаж– не е прекратено. Вземете прочетете какво точно е написал съдията, вместо да разчитате на преразказа на адв. Александър Ангелов. Ето тук например нещата са добре обяснени. А, като казахме адв. Ангелов, да не забравим да го похвалим – именно благодарение на това пеевско прокси през 2017 Летище София бе окончателно осъдено да плати 72 милиона лева на кувейтски строителен консорциум. Според запознати, „Сашко“ дори не си давал труда да се явява на заседанията. Но пък прибрал тлъст хонорар държавни пари за „труда“ си (част от парите, твърде вероятно, после поемат към неговия повелител Пеевски).

В началото на годината разказахме за усилията на Корпулентния да се „размагнетизира“, като плаща крупни суми на лобисти като Тони Подеста.  Миналата година, веднага след като Пеевски беше санкциониран от САЩ, осветихме и как самият „Сашко“ Ангелов активно лобира в САЩ – и пръска сериозни пари там – с цел да бъде изпран неговия Повелител (като част от тези пари явно са източени от държавната ББР). Очевидно, обаче, всички тези напъни не са дали резултат, понеже Държавният Департамент е отказал да вдигне санкциите. Ето защо, преди около месец Успелият (Не)млад Мъж заведе и административно съдебно дело срещу тези санкции. BIRD ще проследи казуса и ще ви информира подробно, драги читатели. Сега-засега съдията е изпратила призовки на Държавния Секретар и на Министерство на Финансите, така че няма кой знае какви развития. Редно е да отбележим, обаче, че историята не познава случай, в който американски федерален съд да е отменил, вдигнал или анулирал санкции, наложени по глобалния закон „Магнитски“. Ако действително Пеевски вярва, че със своето дело ще постигне някакъв прецедент, или кардинален обрат в съдебната практика… е, тогава можем само да му кажем следното: другарю Пеевски, това не ти е СГС на Владимира Янева. Нито пък ти е САС на Стефан Гроздев. Нито пък ти е ВАС на Жоро Чолаков. Така че… желаем ти „успех“. Bon voyage!

***

За да научавате преди всички за нови разследвания, инсталирайте си нашето мобилно приложение:

Щом сте стигнали дотук, вероятно вече си задавате въпроса как се финансира този журналистически проект.

Отговорът е: Финансира се от чекмедже, в което читателите оставят по нещо, ако им е харесало съдържанието.

Чекирайте се и Вие!

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Чекирай Редовно. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.