Categories: Свободна Европа

Три очевидни последици, които войната на Путин донесе в България

България не е част от войната, която Русия вече една година води срещу Украйна. Но за това време войната стана част от българската политика.

Тя освети ролята на Русия в България и я направи по-видима;
Отношението към войната се превърна във втората голяма разделителна линия в политиката (първата е свързана с отношението към корумпираното статукво);
Събитията, които последваха, опровергаха някои от най-устойчивите митове в България, сред които и този за неизбежната зависимост от Русия.

Това са трите очевидни последици от войната на Путин. Тя стана лупа, която показва кой подкрепя агресора и кой помага на жертвата. Превърна в невъзможни компромисите, които само до вчера бяха приемани – като този, че една проруска партия може да е част от едно прозападно правителство. И накрая – показа колко неверни са твърденията, че санкциите срещу Русия „убиват“ българската икономика, която би загинала без руския газ. Година по-късно няма нито едно число, което да подкрепя подобно твърдение.

Русия започна непровокираната си агресия на 24 февруари 2022 г., като я мотивира с това, че Украйна се управлява от нацисти. Нахлуването беше извършено в страна, чиито власти са избрани на честни избори и сред които няма представители на нацистки организации.

Радев, БСП и „Възраждане“ попаднаха под лупата

Преди четири години „Възраждане“ е все още маргинална партия, която получава под 1 на сто от гласовете, а нейният лидер е кандидат за кмет на Варна. Тогава партията изпраща протестни писма до медии, ако те я наричат „проруска“.

През 2023 година това вече не се случва, а партията има достатъчно подкрепа и влиза в парламента. Руските знамена на събитията на „Възраждане“ са традиция, работата срещу европейския път на България е налице, а представители на партията повтарят твърденията на Кремъл, че Украйна е виновна за войната и че в Киев управляват нацисти.

За една година война БСП също успя да се придвижи до образа на проруска партия, макар че позитивното отношение на тази партия към Русия често се представя като въпрос на традиция. БСП е наследничка на комунистическата партия, управлявала по времето на тоталитарния режим, когато България е най-верният съюзник на Съветския съюз.

България стана член на НАТО и ЕС, когато имаше президент и премиер, излъчени от БСП.

Само че преди две десетилетия партията подкрепи западния път на развитие и България стана част от ЕС и НАТО. Това стана във време, когато имаше президент и премиер, излъчени именно от БСП.

Сега се вижда, че този период за БСП е приключил. Под ръководството на Корнелия Нинова партията се обявява против военна подкрепа за Украйна, настоява за сваляне на санкциите на ЕС срещу Русия, работи срещу въвеждането на единната европейска валута в България и – отново заедно с „Възраждане“ – обвинява Запада в натиск по различни ценностни въпроси.

Двете партии оформиха проруския ъгъл в последния български парламент, а заявките им преди изборите на 2 април показват, че така ще бъде и след това.

Президентът Румен Радев е в конфликт с ръководството на БСП, не е изразявал подкрепа и за „Възраждане“. Но посланията му по въпроси, свързани с войната, звучат в синхрон с техните.

Радев управлява чрез служебни правителства през по-голямата част от времето в последните две години. През миналата седмица той каза в Брюксел, че се надява България повече да не изпраща оръжие на Украйна. В този момент европейските лидери обсъждаха с украинския президент Володимир Зеленски как да помогнат на страната му с въоръжение, за да успее да отблъсне руските окупатори.

Изказването на Радев от февруари 2023 припомни думите му от 2021 г. по отношение на окупирания от Русия украински полуостров Крим. Запитан чия територия е Крим, той беше казал: „В момента е руски, какъв да е“.

И двете събития напомниха и участието на бившия руски разузнавач Леонид Решетников в процеса на селекция на кандидат-президента на БСП през 2016 г. Тогава социалистите издигнаха Радев и той спечели първия си мандат.

Има невъзможни компромиси, има и нови фронтове

Само преди година БСП беше част от правителство, което се представяше за прозападно.

Премиерът Кирил Петков каза чак след като беше свален от власт, че България е помогнала с износ на български муниции, които са достигали до Украйна през други страни. Не е било направено гласно и директно, заради съпротивата на БСП, която по същото време е коалиционен партньор в управлението.

Правителството беше свалено след поискан от ГЕРБ вот на недоверие, последвал оттеглянето на подкрепата от партията на Слави Трифонов.

БСП не са потенциален партньор.

Няколко месеца по-късно всичко е различно. Трифонов не влезе в следващия парламент, а БСП вече не е потенциален партньор на „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ), с които направиха заедно правителство в края на 2021 г.

„Не са [потенциален партньор]. Поне за момента“, каза през ноември съпредседателят на ПП Асен Василев.

ПП и ДБ ще се явят заедно на следващите избори. Първата им обща политическа позиция е срещу президента Румен Радев. Само преди година и половина лидерите на ПП подкрепиха Радев за втори мандат и си поставяха надписи в социалните мрежи: „С Вас сме, г-н президент“. Сега новата коалиция остро критикува Радев и го призовава да не изразява пред света позиции, „които противоречат на дългосрочно поети ангажименти на страната“. Той пък ги нарече „партиите на войната„.

Така войната на Путин на практика извади БСП от сметките за бъдещо парламентарно мнозинство на „Продължаваме промяната“-„Демократична България“, а пък самата коалиция откри втори фронт – този път срещу Румен Радев, когото все по-често техни представители обвиняват за „проруски“ позиции. Що се отнася до първия им фронт, той е срещу ГЕРБ и ДПС, които те обвиняват за корупцията в страната.

Пресичането на двете разделителни линии – на войната и корупцията – прави още по-трудно сформирането на мнозинство за бъдещо правителство.

Заплахите, които се оказаха лъжа

Войната на Русия срещу Украйна доведе до временни проблеми на пазара на газ в Европа и рязко поскъпване. Затрудненият износ на украински стоки доведе до поскъпване и на храни, което ускори започналата вече инфлация.

Но година по-късно цената на газа пак е приблизително там, където беше и преди войната. Европейският съюз налага вече 10-и пакет от санкции срещу Русия, чиято цел е да намали възможността на Кремъл да финансира войната.

Числата показват, че българската икономика не е убита.

„Санкциите срещу Русия убиват Европа“, казваше Корнелия Нинова през септември. Но числата показват, че България не е убита. Убити са само десетки хиляди украинци, които отбраняват страната си от руската агресия.

В последните три месеца на 2022 г. ръстът на икономиката спрямо година по-рано е над 2 на сто. Безработицата продължава да е под 4%. Износът на българските предприятия се увеличава, а доходите растат почти колкото инфлацията, показват данни на НСИ.

„Вече е неизбежно“ да се преговаря с „Газпром“ за подновяване на доставките, каза служебният министър на енергетиката Росен Христов през август. По това време политици, бизнесмени и синдикалисти казваха, че само доставките от Русия могат да гарантират по-ниски цени.

Тези заключения бяха направени след като „Газпром“ спря едностранно да подава газ за България през април. Това стана, когато София отказа да плаща по поисканата от Москва схема в рубли. Европейският съюз определи исканията на „Газпром“ като изнудване и взе обща позиция да не се приема тази схема.

Днес и цената на газа за потребители в България е почти същата като цената в началото на войната. Това се случва без руски доставки и въпреки заплахите.

Така изглежда България година след началото на войната. Границите станаха по-видими, а компромисите – по-трудни. Поне една лъжа ще чуваме по-малко – че зависимостта от Русия е неизбежна. Е, оказа се избежна.

Arhiv