Снимка: Bloomberg |
Инфлацията е всичко, за което инвеститорите могат да мислят в момента, пише Рана Форухар за Financial Times. Колко високо равнище ще достигне? Колко ще продължи? Може ли да се ограничи покачването ѝ в САЩ, без да се предизвика рецесия?
Има полезни сравнения с ерата на високата инфлация от 70-те и началото на 80-те години. Но днес има много фактори, които са уникални за нашето време и правят необичайно трудно да се предвиди как точно ще се развие количественото затягане. По-долу излагам три фактора, свързани с инфлацията, които си струва да се разгледат.
Първият е начинът, по който финансиализацията на икономиката може да окаже влияние върху усилията на Федералния резерв да забави инфлацията. Десетилетия на ниски лихвени проценти, съчетани с няколко големи пристъпа на количествено облекчаване след финансовата криза от 2008 г., повишиха както цените на активите, така и нивата на дълга.
Дребните инвеститори са с по-голяма експозиция към акциите, отколкото преди десетилетие, благодарение ръста на фондовете с целева дата, които инвестират повече в акции в началото на своя времеви хоризонт, както и на геймификацията (пренасянето на характеристики от игрите – бел. прев.) на търговията. Всички пораснахме в икономика, в която богатството на хартия расте. Но какво се случва, когато цените на активите неизбежно паднат с покачването на лихвените проценти?
Възможно е това да натовари държавните бюджети повече от очакваното. Както анализаторът Люк Громен отбеляза в скорошно издание на своя бюлетин, данъчните постъпления в САЩ са станали много по-свързани с нарастващите цени на активите през последните две десетилетия, отколкото в миналото.
Всъщност двете се покачват и понижават почти в синхрон от 2001 г. насам. Ако пазарите останат потиснати, това означава, че данъчните постъпления също ще намалеят. Федералният дефицит ще се увеличи съответно – и ще накара правителството на САЩ да взема повече заеми в момент, когато лихвите се покачват.
Това от своя страна би могло да създаде трудности с платежния баланс и да принуди централната банка да направи обратен завой, за да намали отново лихвите. Като се има предвид, че в наши дни чуждестранните инвеститори са по-малко склонни да финансират дефицитите на САЩ, това е риск, който се нуждае от внимание. Това е сложен процес, който може да се развие по много начини, но въпросът е, че зависимостта на Америка от лесните пари и разтегнатия бизнес цикъл в продължение на много десетилетия може да има сложен и тревожен рикоширащ макроикономически ефект.
Втори важен фактор в инфлационния цикъл е жилищният сектор. Макар че свързаните с пандемията стимули доведоха до жилищен бум в много страни, това не е същият вид бум, който видяхме в навечерието на финансовата криза от 2008-2009 г. Както се посочва в неотдавнашен доклад на TS Lombard, ниските лихви отговарят само за около една трета от увеличението на търсенето на имоти.
