Тръбата, която не помогна. Вместо да бъде решена, водната криза в Перник не си тръгва

Строителството на тръбата между София и Перник

В Перник хората още имат режим на водата, въпреки че тази тема отстъпи място на пандемията от COVID-19 и опитите тя да бъде овладяна. За хората в миньорския град и околните населени места обаче проблемът си остава. Те са на воден режим от ноември 2019 г. и макар че сега той е по-лек от преди – по график хората нямат вода само през нощта, неудобствата и тревогите остават.

Режимът беше въведен заради ниското ниво на язовир „Студена“, който осигурява питейната вода за жителите на Перник и околните села. През януари нивото му беше съвсем близо до т.нар. мъртъв обем, от който не може или поне не би трябвало да се използва вода.

За да се даде възможност на водоема да се напълни, така че водоподаването да не бъде застрашено, беше построен нов водопровод от София. Проектът беше на стойност 22 млн. лева без ДДС, а целта му беше Перник временно да се снабдява с вода от яз. „Бели Искър“.

Три месеца след началото на строителството, яз. „Студена“ е почти наполовина пълен, по данни на местното ВиК, а водопроводът вече е в експлоатация.

Новата тръба обаче не може да се използва по планирания начин, стана ясно от изказване на министъра на околната среда и от документи. И днес се получава точно обратното на това, което трябваше да се случи – повечето вода да идва по новата тръба от София, а по-малко от язовир „Студена“.

Попитахме възложителя на обществената поръчка – областната администрация на Перник, каква е следващата стъпка. Отговорите показаха, че към момента никой няма намерение да направи каквото и да е, за да започне водопроводът да се използва по план.

I „Точи се язовирът за сметка на водопровода“

   “ Местното ВиК се е видяло в чудо –
      вместо 300 хил. куб. м от язовира
      и 800 хил. куб. м от София,
      излиза точно обратното.

Емил Димитров, министър на околната среда и водите

Идеята за водопровода, който да свърже ВиК мрежата на Перник с тази на София, се появи през януари, когато нивото на „Студена“ беше критично ниско. „Идеята беше през този водопровод всеки месец Перник да получава по 780 000 куб. м вода (от яз. „Бели Искър“ – б.р.), а от яз. „Студена“ да точим по 300 000 куб. м, за да може язовирът да се напълни. До този момент тенденцията е точно обратната – точи се язовирът за сметка на водопровода от София“, каза екоминистърт Емил Димитров пред националната телевизия на 15 април.

„Местното ВиК се е видяло в чудо – вместо 300 хил. куб. м от язовира и 800 хил. куб. м от София, излиза точно обратното. За 10 дни те похарчиха цялото количество за месеца от язовира. При тези темпове в средата на лятото ще имаме проблеми“, посочи още той.

На 16 април на сайта на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) беше публикувано изменение в месечния график за използване на води от комплексните и значими язовири в частта за „Студена“, с което се разрешава да се използват още 300 хил. куб. м от язовира (общо 600 хил. куб. м за април). Искането за разрешение е отправено от управителя на ВиК Перник Борислав Иванов. В първоначалния график за април одобрените количества за ВиК Перник са 780 000 куб. м от „Бели Искър“ и 300 000 куб. м от „Студена“.

В документа се обяснява също какъв е проблемът с използването на новата тръба.

I „Риск от нови аварии“

Целта на ВиК Перник е била да подава постоянно 300 л/сек по новия водопровод, като между 6:00 и 22:00 часа се подават по 220 л/сек към квартал „Изток“, квартал „Тева“, с. Люлин и с. Голямо Бучино, а останалите 80 л/сек се подават към „Градски“ резервоар, а от 22:00 до 6:00 часа цялото водно количество от 300 л/сек да се подава към „Градски“ резервоар, пише в документа.

„В първите дни след пускането на водата от язовир „Бели Искър“ дружеството не успява да я пренасочи към „Градски“ резервоар на гр. Перник. (…) Оказва се, че налягането от новоизградения водопровод не може да преодолее това от язовир „Студена“, се посочва още.

Затова начинът на използване на водата е променен. При това положение обаче се налага постоянно денонощно водоподаване по системата, защото при спирането й се получават аномалии в налягането, което предизвиква аварии. „За да се отстрани този проблем, се налага монтиране на допълнителни съоръжения по новоизградения водопровод, с помощта на които ще може да се предотврати подаването на по-високо налягане в мрежата на града и така ще се намали риска от възникване на нови аварии“, се посочва в документа.

I „За наличие на проблем не може да се говори“

  “ Необходимост за изграждането на
      допълнителни съоръжения
      не е установена.

Областна управа на Перник

В отговорите на отправени от Свободна Европа въпроси към областната администрация на Перник обаче се казва, че „за наличието на проблем във функционирането на новия водопровод не може да се говори“. От там посочват също, че „към настоящият момент над 45% от използваната питейна вода от гражданите на община Перник се доставя от новоизградения водопровод“ и че той „работи в оптимален режим“.

Затова „необходимост за изграждането на допълнителни съоръжения не е установена“, казват от областната управа.

От отговорите и изказването на екоминистъра се разбира, че институциите не са на едно мнение дали водопроводът може да се ползва по план или не. Искането за удвояване на количеството вода, което да се ползва от яз. „Студена“ за април, отправено от ВиК Перник обаче сочи, че първоначалната идея за ползване на вода от София и минимални количества от „Студена“ не се осъществява. Нещо повече, в изменението на графика за април се посочва, че ВиК Перник е изчислило, че общо за април са нужди 864 000 куб. м вода от „Студена“.

Свободна Европа потърси коментар от Министерството на регионалното развитие, принципал на ВиК Перник, но до публикуването на текста отговор не беше получен. Екоминистърът каза пред БНТ, че „други трябва да решат проблема, аз само пускам водата и я спирам и в момента не ми харесва как се харчи“. „Тези, които правиха проектите за водопровода и които го строиха, те трябва да вземат това решение“, каза още той.

Възложител на проекта е областният управител на Перник, а от отговорите на областната администрация, за които от там посочиха, че са съгласувани с изпълнителя фирма „Монтажи“, става ясно, че те не откриват проблем във функционирането на съоръжението и нямат намерение да предприемат действия.

В началото на април 2020 г. в яз. „Студена“ е имало 8,8 млн. куб. м. вода. Миналата година по същото време, малко повече от половин година преди въвеждането на водния режим, във водоема е имало 9,75 млн. куб. м. вода. Към 27 април в него има 12,6 млн. куб. м., по данни на ВиК Перник. Използва се обаче по-малко вода от миналата година по това време – около 600 000 куб. м за април 2020 г. в сравнение с над 2 млн. куб. м през април 2019 г.

I Предисторията

Първата копка за новия водопровод беше направена на 1 февруари, а правителството обещаваше, че той ще бъде готов максимум 45 дни след началото на изграждането му. В началото на февруари министърът на икономиката Емил Караниколов посочи, че тръбата, дълга 13,5 км, помпената станция и резервоарът в Мало Бучино, необходими за отвеждането на водата до Перник, ще бъдат готови за между 23 и 25 дни. Срокът в договора между изпълнителя – държавната фирма „Монтажи“ и областната управа на Перник, беше два месеца, считано от 6 февруари.

Водопроводът беше обявен за готов на 17 март, точно 46 дни след началото на строителството. Водата обаче не потече веднага към Перник, защото още при първите тестове на тръбата се появи голяма авария, която беше отстранена на следващия ден. На 22 март отново свидетели разпространиха видеоклипове, на които се вижда как вода под голямо налягане тече от водопровода и образува гейзер, който стига до височината на магистрала „Люлин“. Областната управа съобщи, че след пускането на водопровода в експлоатация, е имало още две аварии – на 27 и на 31 март.

Проектът е на стойност 22,1 млн. лева без ДДС, се посочваше в документите в регистъра на Агенцията за обществени поръчки (АОП). В условията на бедствено положение обществената поръчка беше възложена без конкурс на държавната фирма „Монтажи“. Фирми от Камарата на строителите предложиха да помогнат, за да бъде построена тръбата по-бързо. Става дума за „Главболгарстрой“, „Джи Пи Груп“, „Райкомерс“, „Грома Холд“, „Ейч Ти Ай България“, „Кюбико“ и „Аквастарт“. Обектът е проектиран от екип правоспособни проектанти, утвърдени във ВиК сектора, с главен проектант д-р инж. Атанас Паскалев, казва в отговор до „Капитал“ през февруари Тихомир Димитров, изпълнителен директор на „Монтажи“.

Елица СИМЕОНОВА Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.