Тръмп, Харис, сенатори, губернатори. За какво ще гласуват американците на 5 ноември
„Най-важните избори на планетата“, „най-важните избори в историята“, „може би последните демократични избори в страната“.
Сигурно сте чули поне едно от тези заклинания за предстоящите избори в САЩ. Във вторник, 5 ноември, страната ще посочи своя нов президент, като избира между двама души – Доналд Тръмп от Републиканската партия и Камала Харис от Демократическата.
Резултатът ще определи посоката, в която ще се развиват местните политики, но също и хода на събития с глобално значение. Такива са войната в Украйна, търговските отношения между САЩ и ЕС, мястото на водещи световни икономики.
Някои български анализатори вече дори намекнаха, че изборите в САЩ ще са определящи и за съставянето на местното правителство.
Но в този вторник не се решава само борбата за Белия дом, в него има и няколко други вота с не по-малко значение. Такива са изборите за парламента на страната – Конгреса. Състезанието ще се води за места в двете му камари – Сената и Камарата на представителите.
Освен това на много места в страната ще се гласува и за ключови позиции на щатско ниво.
Кой, къде и за какво ще гласува на 5 ноември? Кога ще разберем кой новият президент на САЩ? Отговорите са в следващите редове.
Тръмп срещу Харис и борбата за електори
Да, хората ще гласуват за Тръмп или за Харис, но всъщност гласовете им ще отиват не за двамата кандидати персонално, а за членовете на Избирателната колегия, наричана също и електорална.
Тези членове са общо 538 и са излъчени от всеки от отделните щати. Президент ще стане този, който си осигигури 270 електори.
Има щати, в които е почти сигурно кой ще спечели вота на електорите. Например Харис ще победи в Калифорния и Ню Йорк, които са съответно първи и четвъри по брой електори. По същия начин, само че в полза на Тръмп, изглежда ситуацията в Тексас и Флорида, които са съответно втори и трети по брой електори.
Както във всеки вот за президент, битката ще бъде решена от резултатите в колебащите се щати (swing states). Това са щати, в които нито Републиканската, нито Демократическата партия имат надмощие.
На тези избори това ще бъдат Пенсилвания, Мичиган, Уисконсин, Невада, Аризона, Северна Каролина и Джорджия.
На изборите през 2020 г. Тръмп спечели само в Северна Каролина, а електорските гласове от останалите щати отидоха за победителя Джо Байдън.
Американският президент е главата на федералното правителство. Той е върховен главнокомандващ, който избира състава на министерствата, може да налага вето на закони и решения, има законодателна инициатива, може да води външната политика, да дава амнистия и т.н.
Кога ще разберем кой е президент?
Няма сигурен отговор на този въпрос.
Първите резултати от гласуването ще се появят почти веднага след затварянето на изборните секции, но това ще се отнася само за някои щати. Тези данни ще станат известни рано сутринта в сряда, българско време.
Но крайният резултат ще зависи от колебаещите се щати. Някои от тях са с голямо население и преброяването може да отнеме повече време.
На изборите през 2020 г. Джо Байдън събра нужните гласове на 270 електори цели четири дни след вота. А през 2016 г. всичко стана по-бързо – Доналд Тръмп получи този брой гласове още ден след изборите.
В последните две десетилетия има един пример за най-бързо обявен победител. През 2012 г. Барак Обама се кандидатира за втори мандат и достигна 270 електорски гласа още в деня на изборите.
А най-дълго чаканите резултати в цялата история на САЩ станаха тези от 2002 г., когато Джордж Буш младши победи Ал Гор. Те бяха обявени над месец след изборите, като се наложи и решение на Върховния съд, защото се оспорваха изборните резултати във Флорида.
Изборите в Сената
Заедно с президентските избори във вторник се провеждат и избори за 34 места в Сената, който наброява общо 100 члена. Това е горната камара на американския парламент – Конгреса. В нея се утвърждават ключови законодателни решения, както и важни решения за назначения или бюджета на страната.
В Сената влизат по двама представители от всеки от 50-те американски щата. Избори за една трета от местата се провеждат на всеки две години.
От 34-те места, за които ще се гласува сега, 23 се държат от демократи или независими, които са част от демократическото мнозинство в горната камара. От своя страна републиканците имат да защитават „само“ 9 места.
И тук, както и във вота за президент, има сенаторски места, които са почти сигурни заради подкрепата за едната или другата партия. Например едното място от Калифорния се очаква да остане при демократите, а фаворит за него е досегашният конгресмен Томас Шиф. Той се кандидатира за поста на Диан Файстийн, която го заема между 1992 до смъртта си през 2023 г.
В Мисисипи едното сенаторско място почти сигурно ще остане при републиканеца Роджър Уикър, който го държи от 2007 г.
Местата, които се очаква да бъдат оспорвани, отново са в т.нар. колебаещи се щати като Пенсилвания, Невада, Аризона и другите. Демократите ще трябва да защитават и три места в Монтана, Охайо и Западна Вирджиния, където традиционно доминира Републиканската партия.
В момента мнозинството в Сената се държи от демократите. Почти всички анализатори очакват, че след изборите контролът ще бъде поет от републиканците.
Има една фигура, която е с ключова роля за баланса в Сената. Това е бъдещият вицепрезидент, който по право го председателства. Така, ако изборите донесат равенство – 50 на 50, вицепрезидентът ще има решаващ глас за постигане на обикновени мнозинства, с които се решава например приемането на бюджета.
Изборите в Камарата на представителите
В долната камара на американския парламент – Камарата на представителите, ще има гласуване за всички 435 места. Подобни избори се провеждат на всеки две години.
Камарата на представителите предлага и приема промени във федералното законодателство на страната, включително и бюджета. Тя има и правомощията да изслушва и да поставя под отговорност федерални служители. Именно членовете на тази камара, наричани конгресмени, могат да инициират процедура по импийчмънт, която да доведе до отстраняване на поста на висши федерални служители, включително и на президента.
Така например Доналд Тръмп получи два импийчмънта по време на мандата си от контролираната тогава от демократите Камара на представителите. Процедурата в крайна сметка не завърши с отстраняването му от поста, защото не получи подкрепа в Сената.
В момента мнозинството се държи от Републиканската партия, която има 220 места срещу 212 за Демократическата партия.
Прогнозите от проучвания показват, че резултатите между двете партии са отново изключително близки. Оспорвани битки се очакват в колебаещи се щати като Пенсилвания, Мичигън и Северна Каролина, но също и в Айова и Мейн.
Губернатори, прокурори, щатски секретари
Освен изборите, свързани с федералното правителство, на 5 ноември ще се проведат избори и за щатски управления.
В 11 от всички 50 щата ще има вот за губернатори.
В американската система губернаторите са начело на властта и са главнокомандващи на въоръжените сили в съответния щат. Тяхната голяма власт идва от системата на разделение между щатското и федералното управление и високата степен на независимост на отделните щати от централното правителство.
Въпреки сериозните си правомощия, губернаторът все пак дели част от властта си с щатския секретар. Те имат най-голямо влияние и в ролята си на отговорници за провеждането на изборите. На 5 ноември в общо седем щата ще се проведе вот за избор на щатски секретар.
В 10 щата ще се проведат и избори за щатски главен прокурор. За разлика от главния прокурор на федералното правителство, който се назначава от президента, щатските главни прокурори се определят чрез гласуване.
Recent Posts
