„Трябва да говорим за проблемите“. Глен Клоуз, която се бори със стигмата върху психично болните

Номинирана e цели осем пъти за „Оскар“, но досега няма нито един спечелен. Това не ѝ пречи да бъде една от най-големите звезди в Холивуд. Тя не харесва известността и казва, че е срамежлива, но намира начин да използва славата си за добро като се бори със стигмата върху психично болните.

На 19 януари Глен Клоуз навърши 78 години.

Тя е родена в Гринуич, Кънектикът и израства в необичайна семейна среда. Когато е на 13 години, баща ѝ, известен хирург, се мести в Демократична Република Конго, за да открие своя практика там.

Впоследствие семейството отива да живее и в Швейцария, за да бъде близо до централата на организацията „Морално превъоръжаване“, от която бащата на Клоуз е част. Самата Глен Клоуз също е неин член до 22-ата си година.

Организацията е основана от преподобния Франк Бакман, който вярва, че хората могат да избегнат войната, ако преживеят морална трансформация. Клоуз описва организацията като култ. В интервю за Пийпъл тя казва, че някога е мразила баща си за това, че е обвързал семейството си с религиозната група, но вече не.

„Мисля, че наистина разбирам защо са били толкова уязвими към подобна група. Без да знаят какво опустошение ще причини на децата им“, казва тя.

След като се връща в САЩ, тя учи театър и започва кариерата си на Бродуей.

Големият ѝ пробив в киното идва през 80-те години. Дебютът ѝ в „Светът според Гарп“ (1982) ѝ носи първата номинация за „Оскар“. Следват номинации за поддържаща роля в „Голямото замръзване“ (1983) и „Талантът“ (1984), които затвърждават статута ѝ на актриса от най-висок ранг.

Но голямата слава идва с „Фатално привличане“ (1987), където Клоуз играе Алекс Форест – редакторка в издателство, която развива обсесивно разстройство към човек, с когото известно време има връзка. Две години по-късно тя отново впечатлява публиката с филма „Опасни връзки“ (1989). И за двата филма Клоуз получава номинация за „Оскар“ за главна женска роля.

Клоуз е номинирана за „Оскар“ и за участието си в „Албърт Нобс“ (2011), както и за „Жена“ (2019). През 2020 г. тя участва в Hillbilly Elegy, адаптация по бестселъра на настоящия вицепрезидент на САЩ Джей Ди Ванс, за което получава още една номинация за наградата.

Носителката на наградата за най-добра актриса във филм – драма за „Жена“ Глен Клоуз позира с трофея по време на 76-ите годишни награди „Златен глобус“, 6 януари 2019 г.

Въпреки осемте си номинации за „Оскар“, Клоуз така и не печели статуетката.

„Често ме бъркат с Мерил Стрийп, но никога в нощта на Оскарите“, шегува се тя, цитирана от iMDB.

И докато за някои актьори известността е важна част от работата им, това не важи за Клоуз. Тя казва, че е срамежлива и не обича големи тълпи от хора.

Извън големия екран Клоуз е и активистка, която използва славата си, за да насочи вниманието към социално значими проблеми.

През 2010 г. тя основава организацията Bring Change to Mind, посветена на борбата със стигмата върху хората с психични заболявания. Причината е лична – племенникът ѝ е диагностициран с шизоафективно разстройство, което комбинира шизофрения и разтройство на настроението. Когато това се случва, сестра ѝ, която преди това е диагностицирана с биполярно разтройство, моли Клоуз да използва известността си, за да говори за психичните заболявания.

„Не можеш да решиш такива проблеми, ако не започнеш да говориш за тях – не да шепнеш“, казва тя пред Пийпъл. „Това променя всичко.“

Освен това Клоуз е и защитник на правата на жените, като се изказва в подкрепа на равенството в заплащането в Холивуд.

„Усещам, че това, което научих от целия този опит, е, че жените сме тези, които се грижат за другите. Това е, което се очаква от нас“, казва тя в речта си, когато взима „Златен глобус“ за ролята си във филма „Жена“ и добавя:

„Но трябва да намерим и лична реализация. Трябва да следваме мечтите си. Трябва да си кажем: „Аз мога да направя това и трябва да ми бъде позволено да го направя“.

Arhiv