В 21 век всеки е свободен да прави това, което иска и това, което намира за правилно, стига да не засяга с това интересите на останалите. Обаче винаги има един човек, който ще ви каже: „Недей, не прави това, не е правилно, няма да се справиш!“ – и в един момент ти се разколебаваш.
Кой е този човек, който си е присвоил правото да ви казва какво да не правите и какво да правите? Нима има друг човек, освен вас самите, който да знае дали ще се справите?
Ако спрем да слушаме тези хора, които ни демотивират, светът около нас ще бъде по-различен, по-позитивен и НАИСТИНА тогава ще бъдем свободни и ще постигаме нещата, които искаме и които ни правят щастливи. Не позволявайте на други да ви казват какво да правите и как да си живеете живота си. Той си е ваш и никой няма право да се меси в него освен, ако вие не му позволите. А можете да го позволите, само ако вярвате в доброжелателността на този човек, в преценката му и ако приемате аргументите му.
Друго, което унищожава мечти, потенциал и най-вече уникалността на всеки, е: Какво ще си кажат хората и как ще реагират? Задайте си въпроса какво ще се случи, ако разберете какво мислят другите за вас? Ами нищо – ще си останете същия човек, животът ще си продължи по същия начин. Не приемайте да живеете чужд живот, търсейки одобрение, защото вашият собствен е безценен.
Сблъскваме се, особено ние младите, с още едно зло – някой, или някои да се опитват предварително да изградят у вас мнение за човек, когото дори не познавате, да ви накарат предварително да приемете тяхното мнение. Това според мен е много погрешно, защото всеки е различен и всеки си пасва с различни хора и това, че дадения човек не харесва, например, новия в класа, това не означава, че и аз не трябва да го харесвам преди да съм се запознала с него. Просто не трябва да позволяваме хората да ни налагат мнение може да ги изслушаме, но не и да го приемем, защото не винаги е правилно.
Ще ви кажа един цитат на Ал Пачино: „Няма време да ненавиждам онези, които ме мразят, защото съм много зает с онези, които ме обичат“. – Така че хората, които са ви приятели, ще ви дадат съвет, няма да ви наложат мнение. Желаещите да се наложат на всяка цена, не са ви приятели, а желаещи да ви контролират и моделират според собствените цели, интереси и разбирания. Бъдете заети с тези, които ви обичат и не се влияйте от тези, които най-вероятно ви завиждат на това, че се осмелявате да направите нещо, или се страхуват, че не могат да вървят редом с вас и затова се опитват да забавят темпото ви, дори да променят пътя ви.
Ето в заключение едно изключително стихотворение на поетесата Камелия Кондова, което казва всъщност всичко по темата:
Когато нещо трябва да се случи,
все някой вместо мене го решава.
Дали да гледам в къщата си куче.
Кога да лягам. И кога да ставам.
И лятото самичко не пристига,
докато този някой не поиска.
Той ми подбира прочитните книги.
Той изчислява струва ли си риска.
Не се обаждай повече, не чакай!
Той забрани звезди да ми се свалят.
Останах без лице от този някой.
И без ръце – с какво да те погаля?…
Да те обичам! Кой да те обича?
От мене вече нищо не остана.
Бях истинска до вчера. Бях момиче.
Морето бях.
Сега съм само пяна…
Бъдете истински и не позволявайте на никого да ви превърне в „само пяна“!