Един миниатюрен, но богат европейски регион трескаво се нуждае от нови заселници. Хората там са доволни, живеят щастливо и в сигурност, но са твърде малко, за да поддържат силната икономика. Добре дошли в…
Не искат да ги бъркат с „Долче и Габана“
Името не харесва и Оливер Пааш, министър-председателят на Немскоезичната общност. Според него регионът се нуждае от ново име, за да подчертае тежестта си, а и факта, че – редом с Фландрия и Валония – е равнопоставена федерална провинция на Белгия. Защото когато чуят „общност”, повечето хора изобщо не си представят самостоятелна федерална територия със собствен парламент и законодателство. „А и съкращението DG веднага се свързва с „Долче и Габана” например. За имижда на нашия регион това изобщо не е хубаво”, добавя Пааш.
„Източна Белгия” – така иска да се нарича в бъдеще Немскоезичната общност DG. В сравнение с Фландрия и Валония (които сами по себе си не са особено големи), този регион е същинско джудже. Но неговите 77 хиляди граждани си имат собствен парламент, собствена администрация, собствени детски градини и училища, където се преподава на немски. Регионът граничи с Германия, с Люксембург, с Холандия и с Валония, а това, естествено, го превръща в средище на различни влияния и култури. Източна Белгия се гордее и със силната си икономика, безработицата тук е едва седем процента. Но населението застарява, младите хора са малко, а недостигът на специалисти става все по-осезаем, оплаква се премиерът Пааш. Надеждата му е, че новото име ще направи региона по-атрактивен.
„Прилежни сме като германците, но живеем като французите“
„Много ни трябват нови заселници. И затова се опитваме да се представим пред света в най-благоприятна светлина.” Колкото повече хора разберат, че в Източна Белгия е хубаво, толкова по-добре, посочва Пааш и добавя: „Ние сме пресметливи като германците и живеем като французите. За нас с основание се казва, че сме много прилежни и дисциплинирани. В същото време обаче умеем истински да се веселим.”
Немскоезичните белгийци празнуват карнавала точно толкова пъстро и бурно, колкото и германците в съседните федерални провинции. Тамошните хора масово гледат футболните мачове от Бундеслигата, но стане ли дума за национални отбори, винаги викат за белгийските „червени дяволи”. И отдавна са свикнали с усещането, че са едно добре защитено малцинство в периферията на Белгия. Тази роля дори им харесва. Както казва Гюнтер Мателе, един от местните хора: „Имаме пълна автономия. Чувстваме се супер, доволни сме и живеем щастливо. Всичко е всъщност перфектно”.
Източник: Дойче Веле
Поредна благотворителна инициатива на старозагорските младежи от ГЕРБ За поредна година младежите от ГЕРБ в…
Общественият транспорт в Стара Загора и селата от общината ще се движи с празнично разписание…