„Тук се чувствам свободен“. Как един китаец мина по Балканския маршрут, за да търси закрила от ЕС

Той е китайски мигрант и се намира в бежански център в малкия северозападен германски град Брамше. Възстановява се след едномесечно пътуване през Балканите до Европейския съюз. Сега се надява да получи убежище.

Ще го наречем Минг, за да опазим самоличността му. На 26 години е.
Родом е от Шидзяджуан в североизточната китайска провинция Хъбей.

Собственик на кафене в Китай, Минг казва, че икономическият и политически натиск от строгите мерки на Китайската комунистическа партия по време на пандемията от COVID-19 са унищожили бизнеса му и са оставили него и семейството му блокирани в апартамента им с ограничен достъп до храна и вода.

Минг разказва, че разочарован и уплашен, тогава е публикувал в интернет информация за положението им и е критикувал правителствената политика, която според него е била като живот „в затвор“.

Малко след като пише онлайн, той е посетен от полицейски служител, който го предупреждава да спре да публикува. Минг обаче не спира. И тогава идват няколко полицаи, които този път са агресивни – вземат му телефона и заплашват него и семейството му. В този момент той решава, че вече не е в безопасност в Китай и трябва да потърси бъдеще другаде.

„Докато правителството е същото, не мога да се върна в Китай“, казва Минг пред Балканската служба на RFE/RL, която потвърждава самоличността му и част от историята му, но не разкрива подробности, за да защити роднините му в Китай.

Пътуването до Германия далеч не е лесно. Минг успява да лети до Сърбия, където има безвизов достъп с китайския си паспорт. Оттам се отправя на запад към Босна и Херцеговина, друга безвизова дестинация, преди да тръгне по мигрантския път към ЕС през Хърватия заедно с търсещите убежище от Китай, Афганистан и Близкия изток. Справя се със строги миграционни патрули и тежки моменти на глад, преди най-накрая да пристигне в Германия в края на септември.

След продължил десетилетия икономически бум, който измъкна милиони хора от бедността и превърна мнозина в милиардери, през последните години на забавяне на растежа и по-строгите репресии под ръководството на лидера Си Дзинпин, все повече китайци търсят и работа, и убежище в чужбина.

Данни на Агенцията на ООН за бежанците показват, че откакто Си става секретар на Комунистическата партия през 2012 г., общо около 730 000 китайци са потърсили убежище, като повече от 170 000 живеят извън Китай със статут на бежанци. Само от средата на 2022 г. 116 868 са потърсили убежище по света.

Бягство от Китай

За мигранти като Минг тази тенденция се дължи на достигане на критична точка на фона на политиката на нулева толерантност по време на пандемията. Тя включваше постоянни тестове, натрапчиво наблюдение, граничен контрол и строги забрани, които ограничаваха движението и доведоха до загуба на работата на много китайци. Непопулярните мерки дори предизвикаха рядка проява на обществени протести в цял Китай през ноември 2022 г.

Според прогнозите на ООН през 2023 г. Китай ще загуби 310 000 души поради емиграция в сравнение със 120 000 през 2012 г.

Така се образува голям приток мигранти към САЩ по сравнително нов и опасен маршрут през Латинска Америка. По данни на миграционните власти в Панама китайците са четвъртата по големина националност след венецуелците, еквадорците и хаитяните, пресичащи джунглата Дариен Гап през първите девет месеца на 2023 г. Те пътуват с автобуси и пеша до Коста Рика и в крайна сметка до американско-мексиканската граница.

ЕС традиционно е по-рядка дестинация за китайските кандидати за убежище, но и там броят им нараства. Точни данни за целия блок няма, но пътуванията по Балканския маршрут нарастват бързо, като страни като Франция, Германия и Испания са водещи по молби.

Европейската агенция за гранична и брегова охрана Frontex е регистрирала 330 000 незаконни пристигания на мигранти през 2022 г., което е най-високият брой от 2016 г. насам. За първите четири месеца на тази година има 22 500 тикива случаи по Балканския маршрут, който според Frontex е вторият най-активен за мигрантите, след пресичането на Средиземно море от Северна Африка.

Балканският маршрут

Минг разказва, че след като е влязъл в Босна от Сърбия, е прекарал няколко дни в Бихач – град в северозападната част на страната, близо до границата с Хърватия, която се присъедини към ЕС през 2013 г.

Докато е там, той попада на голяма група мигранти, които лагеруват или се настаняват в импровизирани жилища, за да се подготвят за трудното преминаване към ЕС. Казва, че от предпазливост не е спал в лагера, а е отсядал в изоставени и порутени сгради заедно с още няколко китайски мигранти. Храна и дрехи са им донесени от доброволци от организацията No Name Kitchen, която помага на мигранти, предприемащи трудното пътуване към ЕС.

Според босненското министерство на сигурността в лагерите близо до границата с Хърватия в момента са настанени около 2000 мигранти.

Минг разказва, че за пръв път се опитва да влезе в Хърватия в средата на септември заедно със свой приятел, преминавайки през гори и реки. Накрая стигат до малък граничен град и планират да вземат автобус до Загреб, а след това да се придвижат с влак до Германия. Но са спрени от полицията, която проверява документите им и им казва, че ще бъдат върнати в Босна.

Паспортът, мобилният му телефон, портфейлът и чантата на Минг са конфискувани, а той и приятелят му отведени до границата с полицейска кола заедно с четирима афганистански мигранти. Там полицаите задържат вещите му и им казват да пресекат границата пеша.

„Помолих ги да ми върнат паспорта, но един от тях се ядоса, бутна ме и ме удари“, разказва китаецът.

На следващия ден те отново пресичат нелегално границата с Хърватия и този път успяват да избегнат полицията. След това пътуват с автобуси и влакове, докато след почти 24 часа стигнат до Германия, където се регистрират в миграционната служба и подават молби за убежище.

Барбара Бекарес, говорителка на No Name Kitchen, каза пред RFE/RL, че движението на мигрантите днес е много по-плавно, отколкото в миналото, като задържаните често са обработвани и освобождавани бързо, което им позволява скоро да се опитат да преминат отново.

По повод конфискуването на паспорти от хърватската полиция тя казва, че „подобни истории не са нови“ и че други мигранти също го твърдят, но е трудно да се съберат доказателства за това.

Официалната статистика за мигрантите в Босна не включва китайски граждани, но правителствената служба по въпросите на чужденците отговаря пред RFE/RL, че 200 китайци са били настанени във временни приемни центрове тази година. Граничната полиция пък съобщава, че от началото на 2023 г. е заловила 78 китайски граждани, пресекли незаконно границата с Хърватия.

Посолството на Китай в Сараево не отговоря на молбата на RFE/RL за коментар на техния брой.

Изчакване в Германия

Откакто пристига в Брамше в края на септември, Минг казва, че работи усилено, за да учи немски език, и че мечтае един ден да отвори собствено кафене в Германия.

В бежанския център се е запознал с други хора от Китай и сега очаква решение на молбата си за убежище. Държавната приемателна служба на Долна Саксония съобщава за RFE/RL, че в нейните центрове са настанени 40 китайци.

Досега през 2023 г. Германия е получила повече от 220 000 молби за убежище, включително над 380 от китайски граждани, съобщиха от Федералната служба за мигрантите и бежанците.

Минг очаква интервю с германски служители, които ще разгледат и документите му. Ако се произнесат в негова полза, той ще получи убежище и право на разрешение за пребиваване. Но ако молбата му бъде отхвърлена, ще бъде депортиран в Китай.

Минг няма план „Б“ в случай, че отхвърлят молбата му.

„Не знам дали ще ми позволят да остана, но ще им кажа защо трябваше да напусна [Китай]. Мисля, че германците ще ме разберат. Това е добра страна и тук се чувствам свободен“, казва още той.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036