Турция плаши чужденците

Според официалните данни, турският брутен вътрешен продукт се е повишил с 2,9% в сравнение с миналата година. При това положение икономическият ръст остава значително под нивото за 2015 година, когато ставаше дума за над 6%. Една от важните причини за този спад е негативното развитие в туристическия бранш. Покрай опита за преврат през лятото на 2016 и многократните атентати, извършвани от кюрдски военизирани сили и ислямисти, в страната почиват все по-малко чужденци. А туристическият бранш е важен източник на печалби за Турция: той представлява близо 5% от турския БВП. Миналата година печалбите в този сектор намаляха с близо 30%.

През 2017 икономическият ръст ще се развива подобно на миналата година. Само че прогнозите на турското правителство и на международните организации се разминават. Европейската комисия, МВФ и Световната банка очакват ръст между 2,5% и 3%, докато правителствените прогнози са за нарастване от 4% до 5%.

Впрочем, през март 2017 покупателните цени се повишиха в сравнение с месец март миналата година с 11,29%. А това е най-високият ценови ръст от октомври 2008 година насам.

От опита за преврат през лятото на миналата година турското правителство се опитва с множество нови закони да укрепи все по-слабата конюнктура. „Шедро беше разширено поощряването на инвестиции в стратегически важни проекти“, посочва Неджип Байоглу от търговската агенция „Germany Trade&Invest“. Учреден бе също и нов държавен имуществен фонд, чрез който ще се подкрепят големи инвеститорски проекти. Държавата освен това поощрява особено силно закупуването на жилища, което се отразява положително и на строителния бранш. През 2016 този сектор е нараснал с над 7% – доста над средното равнище.

Трипроцентният икономически ръст обаче не е никак достатъчен, за да бъде намалено нивото на безработицата, възлизаща на 11%, нито пък за да се постигнат амбициозните цели за развитие. Турското правителство продължава все така да преследва следния план: до 2023 година стойността на продукцията да е достигнала 2000 милиарда долара, а износът – 500 милиарда долара. За да се постигнат тези цели обаче, турската икномика обаче би трябвало да отбелязва годишен растеж между 7% и 8%. А това е твърде нереалистично, имайки предвид голямата зависимост на индустрията и енергийния сектор от вноса.

Инвеститорите бягат

През 2016 преките чуждестранни инвестиции са намалели до 12 милиарда щатски долара, т.е. с 31%. А за финансирането на икономическия растеж Турция е зависима до голяма степен от вноса на капитали. Само че за да има повече преки инвестиции, е нужна политическа стабилност и надеждни рамкови условия. За тази цел в правосъдието и в държавното управление са необходими сериозни реформи.

Същевременно отношенията между Турция и ЕС са крайно изострени, а положението в южните съседки на страната е катастрофално. Проблемна е и ситуацията в югоизточните части на Турция, където силите за сигурност действат твърдо срещу кюрдските сепаратисти. Терористичните атентати през последните месеци повишиха рисковете за сигурността в цялата страна. Към това се прибавя референдумът, който допълнително внася несигурност сред инвеститорите в страната и в чужбина.

Отрицателно на конюнктурата се отразява най-вече силното обезценяване на турската лира. Това оскъпява вноса и силно намалява покупателната сила на турските потребители. Същевременно слабата лира поощрява местните фирми да теглят кредити в чужда валута.

Източник : Дойче веле