„Тъжно, срамно, ужасяващо“. Защо Сърбия гони руснаци, които са против Путин

Елена Копосова е рускиня и живее в Сърбия със семейството си от 2019 г. Когато наскоро подава молба за постоянно пребиваване, си мисли, че това няма да е нищо повече от бюрократична формалност.

Но на 2 февруари сръбското министерство на вътрешните работи отхвърля молбата ѝ. Дава ѝ дало 30 дни да напусне. Мотивът е, че 54-годишната преводачка, родена в Санкт Петербург, е „риск за сигурността“.

Никой не дава повече обяснения, но Копосова подозира, че отказът на Сърбия да ѝ позволи да остане е свързан с отвореното писмо, което е подписала още през 2022 г. Тя и други руски емигранти тогава изразяват несъгласие с пълномащабната инвазия на Русия в Украйна.

Сега други руснаци, установили се в Сърбия, които не подкрепят войната на Владимир Путин, се притесняват, че ще бъдат следващите прогонени.

„Въпреки че знам, че не съм направила нищо лошо, се страхувам“, казва руска антивоенна активистка в Белград пред балканската редакция на „Свободна Европа“ (RFE/RL) и настоява името ѝ да не бъде споменавано.

За Пьотр Никитин, лидер и основател на Руското демократично общество (РДО), което се описва като „антивоенно и антифашистко“ и работи с рускоезичната диаспора в Сърбия, изгонването на Копосова означава, че нито един руснак вече не може да се чувства в безопасност. И той допуска, че протестът срещу режима в Москва и действията му са причината Копосова да бъде изгонена.

От началото на войната в Украйна поне 100 – 200 хиляди руснаци са пътували до Сърбия. Това е една от малкото европейски дестинации, в които няма визи на фона на безпрецедентните международни санкции срещу Русия. Данни на Министерството на вътрешните работи от май 2023 г. показват, че близо 30 000 руски граждани имат статут на временно пребиваващи в страната.

Въпреки че Белград е осъждал нахлуването на Русия в Украйна, властите не се присъединяват към международните санкции срещу Москва. Сърбия е зависима от руския газ, разчита и на дипломатическата подкрепа на Кремъл за позицията ѝ против независимостта на Косово, въпреки официално заявения курс за членство в Европейския съюз (ЕС).

Президентът Александър Вучич е обвиняван от критиците си у дома и в чужбина не само в автократично управление, но и в твърде приятелски връзки с Путин. В сряда той се срещна с посланика на Русия в Белград, който му предаде поздравления от руския президент.

Случаят на Елена Копосова

Преди 15 години Елена Копосова и съпругът ѝ напускат Русия. Двете им непълнолетни деца се раждат извън родната страна на родителите.

„Търсехме място, където да се преместим, още от първите години на управлението на Путин, защото не бяхме съгласни с посоката, в която той води Русия“, казва Копосова. Опитват да живеят във Финландия, но се оказва, че не могат да си го позволят. Избират Сърбия заради по-либералните имиграционни правила за руснаци.

Получават статут за временно пребиваване през 2019 г. а през септември 2023 г. решават да направят следващата крачка – молба за постоянно пребиваване в страната.

Четири месеца по-късно идва отказът от Министерството на вътрешните работи и заповед за експулсиране. В документите пише, че мотивът е „неприемлив риск за сигурността“ без никакви подробности.

Сръбското вътрешно министерство не отговори на Свободна Европа с какво жената и семейството ѝ са опасни. Сега Копосова и семейството ѝ не знаят къде да отидат. „Напълно сме шокирани и безпомощни, защото всички планове за нашето и на децата ни бъдеще вече ги няма“, казва тя. Вече са продали апартамента в Санкт Петербург и малка вила във Финландия, за да се установят в Сърбия.

Възмездие за американските санкции

Това, което прави случая на Копосова особено тревожен, е, че тя не е демонстрирала активност в полза на руската опозиция на Путин. Подписът ѝ под писмото срещу войната е един от общо 25, но останалите не са имали проблеми, казва Никитин.

По думите му да бъдат атакувани „случайни граждани“ е „добре позната тактика, използвана в Русия“. Целта е да се сплашат другите, които са наистина активни срещу Кремъл.

Сръбската полиция и Агенцията за сигурност и информация (АБИ) не отговарят на многобройните молби на Свободна Европа за коментар, откакто през лятото на 2023 г. започват проблемите на антивоенно настроените руснаци, които се опитват да влязат в Сърбия. Самият Никитин се е сблъсквал с това.

Експерти отбелязват, че проблемите с пътуванията са започнали малко след 11 юли 2023 г., когато Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ добавя в списъка със санкционирани руснаци заради войната в Украйна Александър Вулин. Той е доверен съюзник на Вучич.

Санкциите идват след месеци на протести в Белград през 2023 г. Едно от исканията е оставката на Вулин.

Близкият до Вучич политик осъжда „антируската истерия“ през август 2022 г., когато става един от най-високопоставените европейски служители, посетили Москва след инвазията в Украйна, а през януари Путин награждава Вулин с Орден на дружбата.

На 13 юли, само няколко дни след като Вулин е санкциониран от Вашингтон, на организатора от руската диаспора в Белград Никитин е отказано да влезе в Сърбия, където живее от 2016 г. Адвокатът му Чедомир Стойкович казва, че решението е взето след искане до полицията за експулсиране.

Ден по-късно след протести Никитин все пак е допуснат в страната.

Живот в страх

В края на юли 2023 г. сръбските власти отказват да удължат срока на разрешението за временно пребиваване на руския антивоенен активист Владимир Волохонски. Той е сред помощниците на Никитин да създаде РДО. Движението има хиляди членове, а пред Свободна Европа тогава Волохонски казва, че това решение е „форма на политически натиск“.

Волохонски напуска Русия през март 2022 г., след като преди това е задържан и домът му в Санкт Петербург е претърсен. Причината е публичното му противопоставяне на инвазията в Украйна.

През ноември 2023 г. граничната полиция на летището в Белград не допуска руския антивоенен активист Иля Жернов в страната. 19-годишният Жернов пристига в сръбската столица от Германия, за да присъства на съдебен процес във връзка с нападение над руски активисти от трима сръбски мъже. Един от нападателите е яростен поддръжник на Кремъл.

Жернов казва, че единственото обяснение, което е получил от сръбските власти, е „Знаеш си“.

Никола Ковачевич, адвокат по правата на човека, казва, че решенията, засягащи антивоенно настроените руснаци в Сърбия, са „системни“. „В повечето случаи това са политически решения, а не решения, основани на реални опасения за сигурността“, казва той пред Свободна Европа.

Макар че съдбата на Конопова кара много руснаци в Сърбия да се стреснат, други изглежда не са притеснени. Комикът Глеб Пушев, който живее в Белград, се зарича, че сръбските власти няма да го накарат да замълчи.

„Ситуацията е тъжна, срамна и ужасяваща. Правителството [на Сърбия] унищожава живота на руснаците, които вярваха в Сърбия, които инвестираха парите си в тази страна“, каза Пушев пред Свободна Европа. По думите му сигналът, който властите в Белград дават, е: „Ние обичаме вашите пари, но не и вашата политика за войната и мира.“

Пушев напуска родния си град Санкт Петербург, след като публикува в социалните мрежи карикатура на Путин, облечен в окървавени дрехи и стиснал нож. В началото на март 2023 г., страхувайки се от арест, Пушев заминава за Сърбия, където продължава да рисува антивоенни комикси и карикатури за живота в изгнание.

Руснакът казва, че ще продължи антивоенната си дейност. „И се надявам, че ще напусна Сърбия, когато искам, а не когато Путин или Вучич решат“.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036