Categories: Свободна Европа

„Тъмните пари не биха имали интерес от влизане в еврозоната“. България между еврото и Тръмп

Американският президент Доналд Тръмп заплаши с по-високи мита Канада и Мексико, но се споразумя с тях и засега мярката се отлага. От вторник САЩ налагат 10% допълнително мито за всички стоки от Китай.

Тръмп каза, че мерките се налагат заради потока от мигранти и трафика на наркотика фентанил към Съединените щати.

На третия ден от встъпването си в длъжност Тръмп заплаши да затегне санкциите срещу Русия, ако тя не преговаря за мирно споразумение с Украйна. Въпросът как ще бъде прекратена войната в Украйна е стратегически за Европейския съюз.

В Студио България на Свободна Европа разговаряхме с Весела Чернева за това как Европа ще работи с новата американска администрация и къде е България в този процес. Чернева е директор на Европейския съвет за външна политика.

Най-важното от интервюто

„За част от българските политици идването на Тръмп беше стартовият сигнал за това, че едва ли не всичко е позволено в политиката. Тръмп зададе този тон“.
„Тръмп използва митата като инструмент за създаване на страх. Той ги използва като заплаха, така както могат да се използват и санкциите“.
„Фентанилът е свръхевтин наркотик с много силен ефект. Твърди се, че над 300 хил. души в САЩ в момента са силно зависими от него“.
„Ако потокът на фентанил към Съединените щати бъде по някакъв начин намален, то това свръхпроизводство някъде ще трябва да отиде. И тогава наистина и европейските пазари биха били обект на разпространението му“.
„За Европа е много важно, каквито и споразумения да има за бъдещето на Украйна, тя да бъде част от тях. Европейският съюз ще бъде този, който ще поеме разходите за изграждането на Украйна след войната.“
„При всички случаи изглежда, че ще се стигне до някакъв тип отказ от територии от гледна точка на Украйна“.
„Орбан и Фицо са по-скоро във фен клуба на Тръмп, отколкото на масата на сериозните преговори“.
„Америка иска да продава американски оръжия в Европа и ако Европа иска да плаща повече за отбрана, то тогава там може да се окаже по-плодотворно сътрудничество“.
„Говоренето за дефицит изглежда, че е само за политическа употреба. То няма фактическа стойност по нито по отношение на еврозоната, нито за спазването на маастрихтските критерии“.
„Тъмните пари в България не биха имали интерес от влизане в еврозоната, тъй като дългосрочно това ще укрепи българската финансова система“.
„Последно видяхме в Хърватия приемането на еврото, че имаше и два ефекта. Имаше известно повишаване на цените, но имаше също така и повишаване на активите, повишаване на конкурентоспособността на хърватските компании“.
„За българските политици е задължително те да обяснят, че две неща ще вървят едновременно. Тоест, че ще има кратък ефект на ценово повишаване, който след това ще се балансира, но че в крайна сметка дългосрочните ползи са повече за държавата и за обществото“.
„Може би виждаме края на ерата Вучич. Казвам „може би“, защото той няколко пъти вече е бил обект на големи протести и е успявал някак си да ги изтощи и да продължи да възпроизвежда своя модел на управление“.

Тръмп и българските политици

„За част от българските политици идването на Тръмп беше стартовият сигнал за това, че едва ли не всичко е позволено в политиката. Тръмп зададе този тон“, каза Чернева.

По думите ѝ в дългосрочен план „грубостта и агресията“ няма да бъдат възнаградени, „но в момента изглежда наистина, че Тръмп зададе този тон“. Според Чернева няма шанс да отпаднат санкциите за корупция на българските политици, санкционирани по Глобалния закон „Магнитски“. Сред тях са лидерът на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски, бившият министър от ГЕРБ Владислав Горанов.

„Мисля, че това законодателство ще продължи да функционира. То функционираше и по времето на първия мандат на Тръмп“, каза Чернева.

Войната в Украйна

„[Краят на войната в Украйна] е най важният въпрос от европейска гледна точка“, каза Чернева.По думите ѝ е проблем „идеята за това, че Европа отново може да бъде обект на разделение между двама души“.

Според Чернева, „ако наистина това е представата за правене на геополитика между Тръмп и Путин, това наистина би било сериозен проблем за Европа“. Това е още по-притеснително за Източна Европа, „защото ние по-скоро сме в менюто, отколкото да седим около масата“.

Според Чернева „за Европа е много важно, каквито и споразумения да има за бъдещето на Украйна, тя да бъде част от тях. Европейският съюз ще бъде този, който ще поеме разходите за изграждането на Украйна след войната“. По думите ѝ „при всички случаи изглежда, че ще се стигне до някакъв тип отказ от територии от гледна точка на Украйна“.

Търговските войни

„Тръмп използва митата като инструмент за създаване на страх“, каза Чернева. Причината е, че „тези, които се опасяват от налагането на санкции ли на мита, са склонни на отстъпки“. По думите ѝ „въпросът колко пъти може нещо такова да бъде правено. Един път той заплашва, не ги налага. Втори път. Но в един момент това ще спре да действа като оръжие“, каза Чернева.

Първоначално Тръмп каза, че въвежда по-високи мита на внос в САЩ на стоки от Канада, Мексико и Китай. По-късно стана ясно, че мярката се отлага с 30 дни за Канада и Мексико. Същевременно митата за стоки от Китай бяха увеличени с 10%.

Тръмп каза, че по-високите мита ще бъдат в сила, докато не бъдат спрени потокът от мигранти и каналите за фентанил към Съединените щати.

Употребата на фентанил е сериозен проблем в САЩ. Наркотикът се произвежда основно в Китай. Има данни, че фентанилът „се продава в Съединените щати като част от някаква китайска, ако щете, държавна политика“, каза Чернева. Според нея „ако наистина потокът на фентанил към Съединените щати бъде по някакъв начин намален, то това свръхпроизводство някъде ще трябва да отиде и тогава наистина и европейските пазари биха били такъв обект“.

Въвеждането на еврото

„Тъмните пари в България не биха имали интерес от влизане [на България] в еврозоната, тъй като дългосрочно това ще укрепи българската финансова система“, каза Чернева.

По думите ѝ българските фирми ще спестят разходи от транзакции и превалутиране. „Но това е важно, включително за тези, които имат спестявания, за тези, които имат имоти – техните цени ще се вдигнат“, каза Чернева. Според нея българските политици трябва да обясняват, „че две неща ще вървят едновременно“. Първо, че „ще има кратък ефект на ценово повишаване, който след това ще се балансира“, но в крайна сметка „дългосрочните ползи са повече за държавата и за обществото“.

Правителството обеща през февруари да поиска извънреден доклад за оценка от Европейската комисия на напредъка на България за въвеждане на еврото. Ако това стане и страната получи положително становище, има вероятност да въведе еврото от 2026 г.

Arhiv