Миналото лято с котката Ивелина си седим вкъщи по обяд и играем на Монополи. Направили сме си салата от кебапчета – лочим бира. Някой звъни на вратата. Много мразя. Ивка я мързи да иде да отвори, тъй че ставам аз. Комшийката леля Пепа: „Кольо искам да ти кажа нещо… само две минути!”
Та, за какво става въпрос – в съседния вход има едно момче (16-18 годишно) в инвалидна количка и много слабо. Не знам баш, от какво е болно, но често виждам майка му и сестра му (може би на десет) да го пренасят с мъки през стъпалата (винаги помагам – то, ще кажеш, кой знае к’ва помощ).
Преди малко се прибирали отнякъде и дъртите пиянки на пейката злостно обявили, че тази инвалидна количка я били платили те от пенсиите си (щото е от здравната каса). Почнали да ругаят семейството по най-грозен начин. Момиченцето се понавело да пренася с майка си количката през входа, а алкохолиците се разкрещели весело, че има голям задник и ще стане идиотка като брат си. Детето се разплакало.
Бях чувал слухове за това поведение, но не ми се вярваше, че може да има толкова прости люде.
Обувам си едни чорапи и старите маратонки. Слизам долу – съседи цепят дърва. Взимам една неголяма цепеница. Пияниците ме посрещат възторжено: „Оооо, как е, Коле? Ела да почерпим”. Знам кой е главатарят им. Изнасям рамото напред и с цялата си тежест стоварвам дървото в ухото му. Руква кръв и тоя тупва на земята, другите замръзват в ужас (не смеят да ми скочат). Казвам им, че ако чуя лоша дума за това семейство, ще посветя живота си да ги запаля до един. Викам линейка. Отнасят ударения – ще живее.
Идва полиция – всички сме единодушни, че тарторът на компанията се е подхлъзнал по стъпалата, падайки върху цепеницата (аз съм целият в пръски, но това не е проблем).
Вероятно някои хора ще преценят, че е неправилно да се бие пенсионер боклук, но нима децата не са най-важни!? Унижаваш безпомощните!? Газиш измъчените, прецаканите от живота!? Тъпотията възраст няма, следователно всеки малоумник става за бой.
Справедливост на този свят все пак съществува… стига да я потърсиш…
Източник : Никола Крумов – фейсбук профил
