Търговската политика на Великобритания страда от пост-Brexit синдром

Снимка: Bloomberg

В Обединеното кралство се води изключително объркващ дебат относно стоманодобивната индустрия и спазването на правилата, пише Хелън Томас за Financial Times.

Това отчасти се дължи на факта, че при моралното блато, в което се намира Даунинг стрийт, се говори, че именно митата върху стоманата са довели до оставката на съветника по етика на Борис Джонсън, лорд Кристофър Гайд. Той каза, че това е само един пример за по-широкото пренебрегване на международното право.

И това е отчасти защото подходът на правителството както към търговията, така и към стоманодобивната индустрия се преосмисля по политически причини.

Да обобщим: след като администрацията на Тръмп наложи 25-процентни мита върху стоманата през 2018 г., ЕС предприе стъпки, за да попречи на металите, които се пренасочват от САЩ, да залеят Европа. След Brexit нов субект – Органът за защита на търговията (TRA) – беше натоварен с разглеждането на тези предпазни мерки с цел да провери дали са подходящи за „пиратската“, обичаща свободната търговия глобална Великобритания.

TRA бе създаден като независима структура, която взема решения, основани на доказателства. С други думи, той е проектиран така, че да бъде възможно най-отдалечен от политическа намеса. Това продължи, докато не доведе до констатация, която правителството не хареса много.

Когато миналата година органът предложи премахването на 9 от 19 предпазни мерки за стоманените продукти, правителството си върна контрола върху процеса, като прие извънредно законодателство, което му позволи временно да удължи 5 от тези мерки, докато 4 изтекоха. След това правителството поиска от TRA да повтори своя анализ и да преразгледа работата на нова, по-широка основа.

Всеки, който се опитва да прочете резултат, публикуван върху 271 страници наскоро, ще има известно съчувствие към Гайд. Но, отбеляза Сам Лоу, директор за търговската политика във Flint Global, TRA ефективно се е придържала към методологията и резултатите от първоначалния си анализ. Но с различните въпроси идват различни отговори: органът казва, че новите указания на правителството наистина са оправдали запазването на митата в сила.

Единственото нещо, което е по-присъщо политическо от търговската политика, е производството на стомана, особено за правителство, избрано с обещание да вдигне жизнения стандарт в регионите на стоманодобивната индустрия. И все пак, разпадането на ангажимента след Brexit за по-ниски търговски бариери е бързо и категорично – и включва оставане в по-голямо съответствие с ЕС, отколкото първоначалният анализ (за който стоманодобивният сектор твърди, че е бил некоректен) предполага, че е оправдано.

Дали това представлява нарушение на правилата на Световната търговска организация (СТО), или не, изобщо не е ясно – и няма да бъде, освен ако някой не заведе продължително дело и не спечели. Турция вече се опита, неуспешно, да оспори защитните търговски политики на ЕС. Но най-малкото е безполезно да се преразгледа задълбоченият процес на анализ и вземане на решения по средата на пътя, за да се получи различен отговор.

Коментарите на Борис Джонсън, когато беше попитан за плановете за мита (включително свързаният въпрос за преоценката на изключенията, предлагани на развиващите се страни), допълнително размътиха нещата. Индустрията, каза той, се нуждае от „много по-евтина енергия и евтино електричество“ и „докато не й осигурим това“ производителите на стомана в Обединеното кралство трябва да имат същата защита както в другите европейски страни.

Това са два отделни въпроса. Стоманодобивната индустрия от години се оплаква, с известно основание, от високите цени на електроенергията в Обединеното кралство в сравнение с Франция и Германия. Разликата, при цени на промишления ток в Обединеното кралство от 35 паунда за мегаватчас, или с 60 процента по-високи от германските според последните данни на UK Steel, исторически се дължи на вътрешната политика и мрежовите разходи, според търговския орган.

Правителството, което дълго се противопоставяше на този вид намеса, напоследък предприе действия: увеличи облекчението за цените на въглеродните емисии за енергоинтензивните потребители, което в момента възлиза на няколко паунда на мегаватчас, и обеща да преразгледа разходите за мрежата. Това зарадва изключително сектора. Но то не представлява видът всеобхватна индустриална политика, която е необходима за стимулиране на инвестициите и декарбонизиране на индустрията, твърди Дейвид Бейли от Бирмингамския университет.

Това, което правителството не прави, е да оправдае митата за защита на стоманодобивния сектор, докато Обединеното кралство се опитва да приведе вътрешната си политика в ред. Не е чудно, че всички са объркани.

https://www.investor.bg/