Търновската художествена школа е най-забележителното явление в историята на средновековната българска култура след Златния век

От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 928

[ad id=“225664″]

Най-значителната културна проява на късното българско Средновековие и най-забележителното явление в историята на средновековната българска култура след Златния век е Търновската художествена школа (XIII-XIV). Прочута за времето си в цяла Югоизточна Европа, днес тя е свидетелство за българските шедьоври в книжовното, живописното и архитектурното наследство, ценен вклад в световната културна съкровищница. Книжовници като Патриарх Евтимий, Григорий Цамблак, Киприан и други сьздават забележителни литературни творби. Незнайни и талантливи български майстори построяват крепости, изписват дворци и храмове, които със своите художествени стойности надвишават много от паметниците на източния християнски свят. Малкото оцелели паметници като Лондонското четвероевангелие, Манасиевата хроника, Драгановия миней, Добрейшовото евангелие, Томичовия псалтир, стенописите в Бояна, Земен и Иваново, църквите в Търново и Несебър, са свидетелства, които доказват сьществуването на една забележителна и богата, носеща хуманистичен дух предренесансова култура. Чрез постиженията на Търновската книжовна школа България изпреварва Западна Европа в своето езиково развитие през XIII-XIV в. Докато официалната европейска култура на късното Средновековие все още не признава своите говорими езици, България развива свой литературен език на базата на общонародния, създава система от класически форми и ги усъвършенства.