Търси се работна ръка. Но да е евтина!

Никос Вартимиадис е напълно разорен. Затънал е в неизплатени дългове, а пекарната му е фалирала. Никос, който е на средна възраст и има три деца, споделя злощастната съдба на редица други безработни в Гърция. Захващал се е с временна работа, но постоянна така и не успявал да си намери. Докато един ден негов познат, също безработен, му казал, че клон на японско индустриално предприятие в Чехия предлага работа поне 1300 евро твърда месечна заплата. Никос и приятелите му подписали договори с местна посредническа фирма. Условията на работа във фабриката изглеждали отлични. Само че реалността се оказала друга.

Когато пристигнали на място, Никос и приятелят му с изненадана научили, че ще получават месечна заплата от 540 евро и няма да има никакво допълнително заплащане за наднормен труд, макар че това им било предварително обещано. Бившият пекар и приятелят му отказали да подпишат окончателния договор и незабавно се върнали обратно в Гърция.

За разлика от тях има обаче много други хора, най-вече сред младите, които проявяват истински авантюризъм. „От момента, в който ни качиха в разнебитения автобус, който трябваше да ни откара във фабриката, ми стана ясно, че става дума за ужасна измама. Само че когато си отчаян, си готов и за сламка да се уловиш“, казва 28-годишната фризьорка Кристина Нери в разговор за ДВ.

Бизнес с бедността

Близо 55 000 агенции по заетостта в Европа всяка година набират евтина работна ръка за ниско платени дейности, предимно в сектора на услугите. Благодарение на тези посреднически агенции работодателите пестят голяма част от разходите за здравни осигуровки, за платен отпуск и прилични битови условия. А бедните и отчаяни от немотията източноевропейци или съсипаните от кризата гърци са заставени да работят при нечовешки условия.

„Държаха ни като роби в мръсни, запуснати общежития, които по нищо не приличаха на комфортните условия от рекламните снимки на сайта на агенцията. А най-ужасно от всичко беше, че не ни осигуриха каквото и да било медицинско обслужване“, казва Кристина. Докато работела за Toyodа Gosei Czech, тя се разболяла тежко от грип, а фирмата, която ѝ намерила работата , я заплашила, че ако иска болнични, ще я изхвърлят. Кристина успяла да издържи един ден, но след това напуснала, защото не искала да жертва здравето и живота си.

След срива на икономиката в Гърция през 2009 г. над 427 000 гърци са напуснали страната си, за да търсят работа в чужбина. По данни на Националната банка на Гърция, безпримерното изтичане на мозъци продължава и до днес. Гърция е на трето място след Кипър и Испания по брой на младите хора, напускащи родината си.

Очертава ли се подобрение?

Според официалните статистики, безработицата в Гърция, която преди достигаше до 27%, в последно време осезаемо намалява. С ниво от близо 20% обаче, тя все пак остава близо три пъти по-висока от средната за ЕС, която е 8,8%.  Това ще продължи да тласка безработните гърци да си търсят работа в чужбина, а и да стават жертва на криминални фирми.

„Аз веднъж се опарих и повече няма да опитам, но ми е жал  за 18 – 19-годишните, които наивно се улавят в капана на измамнически схеми“, казва Кристина.

Служители на гръцкото посолство в Прага казват, че са запознати с многобройните оплаквания и измамените очаквания, подклаждани от някои частни агенции по заетостта. „Има легални ниши, които позволяват извършването на подобни дейност“, посочва обаче дипломат, пожелал да остане анонимен. А това не звучи твърде многообещаващо.

Източник: Дойче Веле