Той: Да.
Тя: Ти си като всички останали, куче, женкар, лъжец, предател, лисица.
Той: Може би си права, че съм такъв.
Тя: Махни се от погледа ми, не искам никога повече да те виждам.
Той: Добре, но нека първо да ти обясня едно нещо и тогава ще се махна от живота ти.
Знаеш, че работата ми не е да стоя пред компютър, зад бюро или да отговарям на телефонни обаждания. Работата ми е тежка. Всеки ден ставам в три сутринта, за да отида на работа, и нямам време за излизане.
Тя: Моята работа също е тежка, но не се оплаквам и не съм ти изневерявала.
Той: Знам, наясно съм с това и не искам да се оправдавам.
Тя: Побързай, трябва да си тръгваш. Не искам да те виждам повече.
Той: Добре, но докато си събера нещата, позволи ми да довърша.
Всеки път, когато се прибирам вкъщи, съм уморен, почти мъртъв, изтощен. И знам, че работата ти също е уморителна и се прибираш в същото състояние. Но аз си взимам душ, бръсна се, слагам си парфюм заради теб. Намирам енергия, която дори не съм предполагал, че имам, и всичко това заради теб, а ти често дори не забелязваш.
Настъпва време за лягане и ние отиваме заедно в спалнята. Всичко подсказва, че ще прекараме времето си заедно, но това не се случва. Когато те търся, ти отговаряш: „Пфу, пак започна да се разнежваш, уморена съм, боли ме глава, болят ме краката“.
Аз също имам главоболие, гърбът също ме боли. Ръцете ми са мазолести, краката ми вече не издържат, а стъпалата ми горят след цял ден носене на ботуши.
Много пъти съм лежал гол до теб, а ти дори не ме забелязваше.
Тя: Да, но друг път съм се съгласявала да правим любов.
Той: Да, знам. Но ти ми каза да побързам, че ти се спи и че трябва да се събудиш рано.
Аз също трябва да ставам рано, също ми се спи, но имам нужда от теб. Имам нужда от теб като съпруга, като спътник, като приятел, като любовница. Имам нужда да усещам кожата ти, да чувам ударите на сърцето ти, дишането ти. Имам нужда да те направя моя и да бъда твой.
Но ти винаги беше уморена, в лошо настроение и колкото и да ти казвах, не ти пукаше. Това беше… ти и твоята работа, просто това.
Много пъти нямаше дори целувка за лека нощ, а на сутринта дори не забелязваше кога съм тръгнал за работа.
И тогава Тя се появи. Никога не съм искал да те нараня, да те излъжа или да те предам. Но нещата се случиха малко по малко. Вниманието, което ти вече не ми отделяше, ми го даваше тя. Времето, което ти предпочиташе да прекарваш в сън, тя прекарваше будна, разговаряйки с мен. А ти никога не забеляза.
И едно нещо доведе до друго. В крайна сметка се изгубих в кожата ѝ, попаднах в ръцете ѝ, изгубих се в погледа ѝ. И се чувствам зле, защото много пъти, гледайки я, ми се искаше това да си ти.
Но да, прав си. Сега съм женкар, лъжец, предател, каквото поискаш… Но спрях да моля за прегръдка, целувка, ласка и най-вече спрях да моля за любов.
Размисъл:
Независимо дали сте мъж или жена, обърнете внимание на партньора си. Не позволявайте на рутината да ви лиши от това, което някога сте имали.
Източник: Интернет
