На финала на шантавата 2020 година ви срещаме с фотографа-любител Анна Йончева, автор на проектите „Различните“ деца на България“ и „Да играем ЗАЕДНО“, насочени към реалната интеграция на децата с увреждания сред техните връстници. Тя е и един от създателите на инициативата „Да се запознаем“, която започна през тази година в някои столични училища, и отново има за цел да свърже децата с и без специфични потребности.
Омъжена, майка на две деца без специфични потребности. „Герой на децата“ според най-голямото обединение от неправителствени организации, защитаващи детските права, и номинирана за „Човек на годината“ от Българския Хелзински комитет, Анна Йончева ще разкаже специално за Dir.bg за своята 2020 година, като родител, будител и човек.
Как се запалва по фотографията?
„Винаги съм обичала да снимам, но някак си това стоеше встрани. Преди 6 години почина мой близък човек. Буквално предишния ден се бяхме видяли, на следващия ден нямаше нищо останало от него. Нямаше дори тяло, което да погребем, само пепел. И това ме накара да осмисля живота си, да си дам поле на изява за това, което обичам и искам да правя“, спомня си Анна. Записва се на курс по фотография, а след това на курс за обработка на снимки. Това е нещото, което я успокоява. А с проекта „Различните“ деца на България, по който прави безплатни фотосесии на деца с увреждания, си поставя като предизвикателство да улови моментите, в които тези деца с усмихват. И да покаже това, което излъчват детските усмивки.
Годината през погледа на Анна Йончева
Провокирах Анна със словосъчетанието „шантава 2020 година“, но тя я описа като успешна, трудна и тъжна в самия й край, заради загубата на близък човек, дете.
Все пак хубавите неща преобладават, тъй като фотографката се стреми да извлича позитивното от живота и не обръща внимание на дребнавите хора.
Година на сбъднатите мечти
„През тази година монтирахме 13-а люлка-везна за деца със специфични потребности в Ямбол, предстои монтаж на още две на други места“, разказва с вълнение Анна за започналия преди повече от година проект „Да играем ЗАЕДНО“. Преди него тя дава начало на друга инициатива, след неприятна случка на детска площадка в София.
„Бяхме с дъщеря ми и дойде момиче в инвалидна количка. Децата се заговориха и съученик на дъщеря ми се опита да я убеди да не играе с това дете, като й каза, че е болна, заразна и че ще зарази всички останали“, споделя фотографката.
„На секундата реших, че искам да започна да снимам тези деца. Това е моят начин да разказвам техните истории, да ги показвам, да се опитвам по някакъв начин да променям нагласата на обществото и на децата, още от малки. Правейки ги малко по-видими“ – така Анна описва началото на инициативата „Различните“ деца на България“, в която тя прави фотосесии на деца с увреждания.
Снимка: Личен архив
Малко по-късно се ражда идеята да започне да прави люлки, които да позволяват на децата с увреждания да играят заедно с техните връстници по детските площадки. През август 2019 година стартира кампанията „Да играем ЗАЕДНО“ и благодарение на дарители от цялата страна вече има закупени и монтирани 15 люлки за комбинирана игра в различни населени места.
И тъй като Анна е един от най-усмихнатите и общителни хора, които познавам, през тази година сбъдва и мечтата си да влезе в училище. Като родител и като будител. Заедно с Ваня Тодорова от фондация „Можем заедно“ започват да организират онлайн срещи с тинейджъри и да ги запознават с потребностите на техните връстници с увреждания. Но не със сухи лекции, а с приятелски разговор и провокиране на въпроси от страна на учениците. Така започва инициативата „Да се запознаем“, чиято идея е да покаже на децата, че децата със специални потребности не са различни от тях.
„Оказа се, че много деца не са участвали в никакви благотворителни мероприятия. Ние искаме да ги накараме да бъдат доброволци в някое от нашите събития. Това със сигурност ще промени мисленето им“, смята Анна.
Събирането на детски фотографии от нея и от други автори, заснели деца с увреждания в различни населени места, в национална изложба през октомври е друга сбъдната мечта за Анна. Успява да покаже портретите на тези деца и по света – чрез още две изложби във Виена и Чикаго, а само преди седмица беше открита и виртуална изложба под надслов „Докосни мечтите ми“, която има за цел да събере средства за изграждане на специална въртележка за деца с увреждания и техните връстници без увреждания.
Не на последно място сред постиженията си като автор на проекта „Различните“ деца на България“ тя поставя наградата „Герой на децата“, с която беше удостоена от Националната мрежа за децата през лятото. Заедно с нея признание получиха Михаил Николов, който е част от екипа на проекта, и Георги Пейков – собственик на фирма за производство на люлки и други съоръжения за деца с увреждания.
Година на видимите промени
През пролетта на 2019 година Анна прави първите снимки на деца с увреждания. Снима три деца едновременно: Снежанка, която е в инвалидна количка, Мартина – с умствена изостаналост, и Влади – с брадикардия.
„За мен самата беше доста интересно и притеснително как ще реагирам на тази среща, защото до този момент не познавах хора със специфични потребности. Сблъсках се с погрешно създадената в мен представа за родителите на тези деца – очаквах да дойдат някакви „смачкани“ родители, тъжни, а всички бяха усмихнати, широко скроени, страхотна първа среща си направихме“, разказва фотографката.
„Това, което няма да забравя, е че когато преместихме Снежанка от инвалидната количка на една от люлките на детската площадка, всички деца избягаха. Аз се шокирах, а майка й метна с ръка и ми каза: „О, аз съм свикнала!“, спомня си Анна.
Година по-късно отново се връщат на детската площадка в столичния парк „Света Троица“ със Снежанка и нейната майка. Там вече има люлка-везна, на която да играят деца със и без специфични потребности. Децата отиват при Снежанка и питат нейните придружители, дали могат да я заведат до люлката, направена за деца като нея. Анна се прави, че не знае нищо за люлката, а децата им обясняват откъде трябва да се качи инвалидната количка и как трябва да се затвори люлката.
„В този момент се почувствах горда, че ще оставя нещо след себе си. На едно дете да променя мисленето и виждането, това си е повод за гордост“, споделя тя.
А как се ражда идеята за поставяне на люлки?
Когато започва да снима деца с увреждания сред природата в софийските паркове, Анна забелязва, че за тези, които са в инвалидна количка, няма абсолютно нищо по детските площадки.
„И си казах, не може да има такава очевидна дискриминация към тези деца. Защото докато снимам деца със Синдром на Даун или с аутизъм, те могат да намерят на какво да се забавляват – да се пуснат на пързалката, да се завъртят някъде, но децата в инвалидни колички нямат какво да правят“.
Тогава фотографката решава да направи някакво съоръжение, което да позволява на тези деца да играят заедно с останалите. Не да са отделени в люлка само за тях, а да е комбинирано – да успее да ги свързва с другите деца, да ги кара да си помагат взаимно.
А в края на 2020 година Анна отчита промяна в нагласите на хората към децата и хората с увреждания. Лека-полека те стават по-толерантни, смята тя. И си спомня, че когато е започнала кампанията за набиране на средства за люлките, не очаквала толкова бързо да се съберат средства за толкова много съоръжения.
„Това показа, че хората искат да интегрират тези деца, искат да ги виждат. Когато правим събития по детските площадки, повечето хора се радват. По-възрастните, при тях се вижда по-голям негативизъм. Била съм свидетел как баба дърпа внучето си да не гледа и да не играе с такива деца, но по-младите са по-толерантни, идват, включват се, не си спират децата. Малко по малко нещата вървят в правилната посока“, отбелязва Анна.
Най-красивите мигове и най-трудните ситуации през 2020 година
Всичко, което преминава през обектива на Анна през тази година, й се вижда красиво.
„Всяка една снимка, всяко едно събитие, свързано с проекта, ми носи такава емоция. Приготовленията за събитието са емоционални, срещите с децата и с родителите са изключително зареждащи. Всички са специални, красиви, вдъхновяващи“, разказва тя.
Снимка: Личен архив
А като най-голяма трудност за предоляване определя комуникацията с експерт от Столичната община във връзка с монтирането на люлките за деца с увреждания. Поведението на въпросния човек обаче я мотивира да не се отказва от каузата си.
„Другото, което ме демотивира, е когато чупят люлките. Това ме вбесява и много пъти си казвам: търся смисъл в това, което правя. Това са моментите, които наистина ме карат да се чувствам слаба. Защото не мога да преборя агресията и дебилизма на хората“.
Накъде през 2021 година?
Една от големите и несбъднати засега мечти на Анна е да отиде в Япония. Поставя си го за цел през следващата година, но още по-сериозно мечтае да отиде в родния си град Велико Търново, за да види близките си, с които не се е срещала повече от година.
Ще продължи и нещо, започнато през 2020 година – кампанията за набиране на средства, с които за децата с увреждания да бъде направена и въртележка. Благодарение на изложбите и благотворителните базари през последните месеци вече е събрана по-голямата част от нужната сума. Остават около 1000 лева, за да бъде купена и монтирана въртележката. Фотографката вече е измислила място, на което да бъде поставено модерното съоръжение – в столичния парк „Възраждане“. Надява се, че ще се пребори с бюрокрацията и че София ще стане първият град с такова забавление за деца в инвалидни колички.
