Лазар Колев е един от четиримата затворници, които са спечелили делата заради лошите условия в затвора
[ad id=“225664″]
Четирима затворници, признати за виновни за едни от най-тежките убийства, извършени през последните години в България, са осъдили държавата в Страсбург, е установила проверка на сайта lex.bg.
Те са
Лазар Колев – осъден на доживотен затвор без право на замяна
за убийството на сестрите Белнейски, Йордан Петров, станал известен като Кумановския убиец, също излежаващ доживотна присъда, Илиан Михайлов, който ще е в затвора до смъртта си заради подбудителство към убийството на втория съпруг на майка си, както и Стоян Петров, осъден на 20 години затвор за убийството на бургаския бизнесмен Стоян Стоянов.
[ad id=“263680″]
Всички те, без Стоян Петров, са поискали от Европейския съд по правата на човека обезщетение от по 10 000 евро за лошите условия в затвора и за специалния режим, при който изтърпяват присъдите си. Съдът в Страсбург присъжда 4000 евро на Михайлов и по 3000 евро на Йордан Петров и Колев.
Четиримата имат сходни оплаквания и затова ЕСПЧ ги е разгледал заедно и се е произнесъл с общо решение.
Ето от какво се е оплакал всеки тях, за да установи съдът, че са нарушени правата му и има право на обезщетение:
Осъденият за убийството на сестрите Росица и Христина Белнейски Лазар Колев, сочи, че е
държан в постоянно заключена килия в затвора в Пазарджик,
изолиран от останалите лишени от свобода. Било му е позволено да общува с други затворници само по време на единия час дневно, когато е извеждан за физически упражнения.
[ad id=“236993″]
Колев обяснява още, че в килията му, която е под 6 кв. м, няма течаща вода или тоалетна, хигиената е много лоша – пълно е с хлебарки и бълхи, а администрацията на затвора не е направила нищо, за да се отърве от тях. Тъй като в килията му няма маса, Колев се храни върху вестник, разстлан на леглото му. През цялото време е
държан на изкуствена светлина, а температурата варирала от жега до студ,
според сезона.
Стоян Петров, който излежава 20-годишна присъда като извършител на убийството на шефа на фирма „Гранити“ Стоян Стоянов, пък е разказал, че от 29 юли 2011 г. до юли 2016 г. е бил поставен в пълна изолация в Бургаския затвор – без течаща вода и тоалетна, вместо която е трябвало да използва кофа. Той е посочил, че
се е хранил върху стол, килията му е била пълна с плъхове и хлебарки,
които често изяждали храната му. Той също се оплаква от температурата и светлината, както и от това, че крушката е била светната през цялата нощ.
Илиан Михайлов, който е осъден на доживотен затвор за това, че с майка си са планирали убийството на втория й съпруг – бизнесменът от Русе Иван Шишков, има сходни оплаквания. Неговата окончателна присъда е от 2005 г., но той се оплаква от условията, при които я изтърпява от юли 2007 г., когато е бил прехвърлен в Пловдивския затвор. Също като останалите, Михайлов
не е имал тоалетна и течаща вода в килията си и е използвал кофа.
Килията му е била изключително влажна, а заради разположените наблизо канали, е била изпълнена с отвратителна миризма. Освен това през зимата изключвали отоплението в 18 ч.
[ad id=“236999″]
Той е излежавал присъдата си при специален режим до 2011 г. Тогава режимът на изтърпяване на наказанието му е заменен със строг, но според него условията не се променили и е напускал килията си само с белезници.
Йордан Петров, който първоначално беше осъден на доживотен затвор без право на замяна, заради убийството на Стефан Костадинов, жена му Мария и брат й Ян Мюзик през юли 2000 г. в къщата им във варненското село Куманово, не за първи път води дело в Страсбург. По негова жалба държавата вече беше осъдена от Европейския съд по правата на човека, а делото му беше възобновено. Така присъдата му вече е на доживотен затвор, като съдът отмени най-тежкото наказание.
В новата си жалба до Страсбург той се оплаква от специалния режим, при който лежи в затвора във Варна от 2012 г. Само година по-рано с друг затворник направиха неуспешен опит да избягат.
Петров сочи, че е
изолиран от останалия свят в постоянно заключена килия.
Не е бил включван в никакви колективни занимания и му е отказван контакт с лишени от свобода с по-лека присъда от доживотен затвор. Винаги, когато е извеждан, е бил с белезници. Властите не са дали задоволително обяснение, защото продължава да изтърпява наказанието си при специален режим.
[ad id=“218548″]
Що се отнася до условията в затвора, Петров обяснява, че през август 2012 г. в килията му е била поставена тоалетна, но тя е на 45 см от леглото му и не е отделена по никакъв начин от останалото пространство. Така той
имал натрапчивото усещане, че живее в тоалетната.
И тъй като администрацията на затвора отказвала да му предостави четка и препарати за почистване на тоалетната, тя станала неизползваема. Килията била пълна с плъхове и хлебарки.
[ad id=“225664″]
Като взема предвид натрупването на лоши условия и строго ограничителния режим, който не е обяснен със съображения за сигурност, както и продължителния период, през който четиримата вече са лишени от свобода – между четири и десет години, съдът в Страсбург заявява, че „страданието и трудностите, претърпени от тях, надвишават неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода, и са достатъчно сериозни, за да бъдат квалифицирани като нечовешко и унизително отношение“.
