Ужасът в Хаити от първо лице: Не сме си взели поуките от 2010 г.

Уини Хюго Габриел води своето сутрешно предаване по радиото, когато земетресение с магнитуд 7,2 по Рихтер разтърси южната част на Хаити, карайки ужасените слушатели да се втурнат по улиците.

„Земетресението се усети дори тук, в Порт-о-Пренс. Беше силно“, казва 32-годишната журналистка от станция „Магик 9“, която оставя микрофона си и тича навън след труса. Приморската столица на Хаити, разбита от по-малко мощно земетресение през януари 2010 г., изглежда е излязла до голяма степен невредима от последното в ужасната поредица от природни бедствия, които поразиха карибската нация.

Но ситуацията на южния полуостров Хаити, над епицентъра на земетресението, e далеч по-драматична. Градове като Жереми и Лес Кайе бяха разрушени от бедствие, което според властите е убило най-малко 1297 души и е ранило повече от 5700.

„Съсипан съм. Ужасно е. Моят кошмар и кошмарът на всеки, който си спомня 2010 г., е, че нещо подобно ще се случи отново“, казва Джонатан М Кац, американски журналист, който оцелява при първото бедствие и пише книга за неуспешния международен отговор, пред The Guardian.

В неделя, докато спасителите претърсваха срутени сгради за оцелели, а хуманитарните работници се надпреварваха да осигурят храна, вода и подслон на тези, които са принудени да напуснат разбитите си домове, много от болниците в региона бяха затрупани със сериозно ранени пациенти.

„В момента се разхождам из града, за да видя дали можем да спасим повече хора или да намерим още трупове„, споделя Клод Хари Милорд, кмет на Жереми, където са потвърдени най-малко 100 смъртни случая.

Милорд казва, че някои от ранените са били превозвани със самолет до Порт-о-Пренс. Останалите също имат отчаяна нужда от помощ. „Градът се нуждае от лекарства, палатки и храна, защото много хора са загубили всичко“, каза той.

На целия полуостров в Лес Кейес ситуацията изглежда още по-лоша. „Има много ранени хора. Болниците са претоварени. Някои лекуват хората на пода, някои просто изпращат хора у дома“, разказва Аким Киконда, помощник от групата Католически служби за помощ, добавяйки, че мощните вторични трусове са оставили оцелелите без дом. „Хората наистина са уплашени.“

Роуди Буи, телекомуникационен работник в Лес Кайес, каза, че училищата, хотелите и супермаркетите са били изравнени със Земята. „Това, което се случи, беше наистина болезнено“, казва 40-годишният мъж. „Градът наистина е в паника. Снощи много хора спаха по улиците, почти както беше в Порт-о-Пренс на 12 януари 2010 г.“

Това, което усложни още повече спасителните усилия, беше фактът, че единственият път, свързващ столицата на Хаити с трите най-засегнати департамента, стана почти непроходим през последните месеци поради смъртоносна борба между полицията и тежко въоръжените престъпни групировки.

„Това е военна зона от дълго време. Горивото не може да пристигне. Доставките не могат да преминат. Линейките не могат да преминат“, казва Жан Уилям Пайп, виден хаитянски лекар, който поради конфликта в гангстерските райони използва хеликоптери и малки самолети, за да превозва доставки до болници в Жереми и Лес Кайес.

Милорд, кметът на Жереми, заяви, че се опасява, че пристигането на тропическа буря Грейс, която трябва да удари Хаити в понеделник или вторник, ще усложни допълнително усилията за спасителни акции. „Наистина не знам какво може да се случи“, заявява той, спомняйки си как е видял разпръснати тела по улиците на града си след земетресението, станало около 8.30 часа в събота.

Кац казва, че земетресението, дошло малко повече от месец след убийството на президента на Хаити, Жовенел Моис, е натоварило с още нещастия югозападната част на Хаити, регион, който все още усеща разрухата от урагана Матю през 2016 г.

Хаити можеше да се сблъска с друго „епохално бедствие“, подобно на земетресението през 2010 г., ако епицентърът беше по-близо до столицата, където живеят около една трета от 11-те милиона жители на Хаити.

„Но ако живеете в Лес Кайес или Жереми, това все пак не носи комфорт. Много хора вече са загинали и броят на жертвите ще продължи да расте. Това ще бъде наистина, наистина лошо бедствие“, добавя Кац.

Габриел казва, че е натъжена да види, че 11 години след най-смъртоносното земетресение, регистрирано някога в западното полукълбо, страната й все още е неподготвена за подобни сценарии. „Не сме извлекли никакви поуки от 2010 г. Страшно е да се осъзнае“, казва тя, критикувайки очевидната липса на планове за извънредни ситуации и неспособността да се подобрят строителните стандарти.

Тя се страхува, че предстоят месеци на несигурност и трудности, докато Хаити се бори с поредица от дълбоки и преплетени кризи след все още неразкритото убийство на президента. „Имаме тази политическа криза, COVID-19 все още е тук, имаме икономическа криза и сега сме изправени пред това земетресение и неговите последствия. Наистина, наистина е трудно. Сякаш нямаме почивка – каза тя. „Вместо нещата да се подобряват, се чувстваме така, сякаш изпадаме в по-дълбоки проблеми.“

Кац казва, че изображенията на домове, които са паднали „като къщи от карти“, подчертават как светът не е успял да се справи с обещанията си след земетресението през 2010 г.

„Обещанието винаги е било, че международната общност не само ще помогне да спаси хората от развалините. То беше по-голямо – че, както е известно от Бил Клинтън, те ще помогнат на Хаити да се възстанови към по-добро.

„Всичко, което трябва да направите, е да погледнете какво се е случило през първите 24 часа след удара на земетресението, за да видите, че това никога не се е случило. Много малко е построено отново, а това, което е е издигнато след развалините, не изглежда да е по-качествено.“

Вижте още в репортажа на телевизия Bulgaria ON AIR

Източник: https://www.dnes.bg/……………