Уилям Блейк, необятният

Уйлям Блейк е необятен.

Поотделно, казват, не е най-умният философ, най-мистичният мистик, най-великият поет, най-големият художник и най-сръчният гравьор. Но всичко, събрано заедно, го прави един от наистина най-великите поети, мистици, философи, художници и гравьори, които са ни спохождали.

Тигре, Тигре, жива жар,

лумнал полунощен звяр,

кой Ум вечен разчерта

твойта стръвна красота?

Така започва стихотворението на Блейк „Тигърът”. Дивата красота на света в образа на тигъра за поета е несъмнено доказателство за наличието – и величието – на Бога-творец, който мисли и изпипва, без който съвършенството не би могло да съществува.

Несъмнено доказателство ли? Я пак помислете и нека прочетем още:

Чий бе чукът? Кой кова

кръвожадната глава?

Кой те в жупела с ръжен

шари, ужас нажежен?

Стрелометните звезди

като плувнаха в сълзи,

кой със смях твори те? Кой!

А Агнеца? Пак ли Той?

Въпроси. И въпроси върху въпроси. Това да ви прилича на увереност? Не, прилича на неистово питане. На вопъл – има ли те, Господи? А ехото на вопъла откънтява – ако не, нима съвършенството се самозаражда случайно? А ако да, защо тигърът е така съвършен, но не и светът около него.

Не се сърдете, ако ви се стори, че леко дописвам великия английски поет. Не го дописвам, намеквам, че прочутият мистик и философ носи повече въпроси, отколкото отговори. А разликата му с нас, обикновените божии творения, е само, че той знае как да попита, та да го чуят всички. Дори Бог.

„Аз влязох в градината на любовта

и видях, което никога не бях виждал –

църква се издигаше в средата,

където бях свикнал да играя на тревата.

Така започва „Градината на любовта”, част от книгата „Песни на опита”. Вратите на църквата обаче са затворени и героят не може да влезе, затова се обръща да огледа градината на любовта, където толкова много цветя са се раждали. Но изведнъж вижда – тя е осеяна с гробове.

Уилям Блейк е роден през 1757 г. в Лондон. От смъртта на Шекспир са минали близо 150 години, но той е толкова голям, че засенчва всичко и английската литература още търси новия гений. Е – това е Блейк, макар че той и неговите съвременници не знаят.

Цял живот Блейк е по-известен като илюстратор и гравьор, отколкото като поет, малцина прозират голямата дълбочина и стойност на словесното му творчество. В обществото минава за асоциален тип, дори леко лудичък, защото не си държи езика зад зъбите. В куртоазното английско общество Блейк си позволява, рязко и безцеремонно, да казва точно това, което мисли. Как да не го сметнеш за луд?

„Общите знания са онези, които са притежание на идиотите” – твърди Блейк. А друго от наглите му изказвания гласи: „Когато казвам някаква истина, не е, за да убедя тези, които не я знаят, а за да защитя онези, които я знаят”.

Като малък обаче Уилям не дава вид, че ще е сред гениите на човечеството. Роден е в Сохо, в началното училище учи да чете и пише, а после учи в къщи с помощта на майка си и една голяма Библия, която чете цял живот. Другото му занимание е да копира рисунки от античността и бързо стига до Рафаело, Микеланджело, Дюрер. През 1772 г. е чирак-гравьор, а на 21 става майстор.

През 1782 г. той е с разбито сърце. Преживял е голяма любов, завършила с отказ за брак. Тогава среща девойката Катрин и разказва пред нея и родителите ú тъжната си история. После я пита: „Съжаляваш ли ме?”. Тя потвърждава, а той добавя: „Тогава те обичам”. И ú предлага брак. По-късно Блейк пише невероятната поема „Сватбата на небето и ада” – но в този негов странно започнал брак има далеч повече небе, отколкото ад.

Катрин, макар умна, е неграмотна, върху брачното свидетелство в църквата „Сейнт Мери” слага кръстче. И отначало, освен с любовните наслади, към които Блейк е и физически, и философски привързан, двамата си доставят и наслада с учене – той я учи на четмо, писмо и гравьорство. Тя му е незаменим помощник и спътник за цял живот, въпреки непоносимия му характер. И въпреки хроничната липса на пари.

„Малкият вагабонт“, се казва една песен на Блейк, който обаче цял живот е голям вагабонт. Той има радикални идеи, приятел е с неукротимия Томас Пейн и с майката на феминизма – Мери Улстънкрафт.

В същото време той се издържа от гравьорство и прави нововъведение – измисля нова технология на офорта, с която може да издава поетичните книги, като гравира буквите заедно с илюстрациите.

В деня на смъртта си Блейк гравира „Ад” на Данте, но спира и се обръща към Катрин: „Стой, където си, искам да те нарисувам, цял живот ти беше ангел за мен”. Щом свършва, Уилям Блейк оставя моливите, сяда и пее химни, докато умира.

„Ах, слънчогледе, уморен от времето,

ти, който броиш на слънцето стъпките,

търсейки златния, сладостен хребет,

където пътуването най-сетне свършва,

където е мъртва младостта от желания

и бледата девственост със сняг е покрита.

Над гробовете техни изгрей и избягай,

там, мой слънчогледе, дето искаш да идеш“.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036