Уилям Шекспир, главният поет на света

Какво е общото между Шекспир и Менделсон? Нищо, освен, че сватбеният марш на Менделсон е от увертюрата „Сън в лятна нощ”, вдъхновена от Шекспир. И, когато го слушам, нямам чувството че се женя пак и пак, както често се оказва, щом отворя очи, а че светът пак и пак се жени за своя невероятен гений Шекспир.

Любовта между този свят и главния му поет е и ще остане вечна. Стига дори само да видим статистиката за тълпата в родния му Stratford-upon-Avon, посещаван годишно от над милион и половина души.

През 1564, когато в това градче мама Мери ражда син на Джон Шекспир, производител и търговец на ръкавици, никой не е впечатлен. Това е поредният Бил, ще живее в мъка и радост и ще го погребат като поредното старо пиянде под върбите край реката. Всъщност, така и става. Което наистина доказва, че всеки живот може да бъде разказан в едно изречение, но също – че ако разказваме така живота, ще загубим неговия вкус и аромат.

Greensleeves, „Зелените ръкави”, е невероятна песен от Елизабетинската епоха. Но тя се вписва във всички времена, звучи като домашен уют от друга галактика. Такива са и словата на Шекспир – другият символ на английския Ренесанс. Многопластови и вкоренени дълбоко в красотата и иронията на живота, те подлежат на постоянни интерпретации и постоянно разкриват нещо ново, неочаквано. Тази способност на Шекспир да казва наведнъж много повече, отколкото някой друг може да си представи наведнъж, е изумителна.

Няма да обяснявам, просто чуйте в различни актьорски изпълнения най-известната реплика на света – да бъдеш или не. Дали актьорите са истински хамелеони или самата реплика сменя постоянно цвета на кожата си? А може би виновен е невероятният мозък, родил тези пластове мисъл и чувство, заложени във вечния въпрос, формулиран не от най-големия философ, а от полуграмотен селянин.

Този помощник на баща си в миризливата кожарска работилница, преди двадесет и петата си година зарязва жена с три деца, зарязва красивия Стратфорд, прескача реката Ейвън и в Лондон се преражда в най-великия драматург и поет.

Оттук големият въпрос – истински ли е Шекспир. Дали онзи Шекспир, погребан в Стратфорд, в двора на църквата „Света Троица”, е същият Шекспир, възвисил духа ни с вечните въпроси в трагедиите „Хамлет”, „Макбет”, „Крал Лир”, „Отело”, „Ромео и Жулиета”.

Дали не е друг Шекспир, извънземен, който лесно превключва скоростите и лее веселба в „Комедия от грешки”, „Както ви харесва”, „Укротяване на опърничавата”, „Много шум за нищо”, „Веселите уиндзорки”, „Сън в лятна нощ”. Честно, не знам и не ме интересува кой точно е. Важното е, че написаното от негово име ме задъхва, докато чета и се радвам, че съм роден на една и съща планета с думите на някой си Бил Шекспир.

През 1585, на 21, той вече три години е женен за по-възрастната Ан Хатауей, има голям креват и три деца, но нещо му липсва. А за нас липсва информация за следващите му седем години – къде е бил, какво е правил и защо.

През 1592 обаче поне една негова пиеса вече се играе в Лондон. И започва чудото. За 20 години Шекспир пише и поставя, предимно в театъра Globe, „Глобус”, на който е съсобственик, 38 пиеси.

Не знам давате ли си сметка що за психическо изтощение е да напишеш две пиеси за година – но Шекспир го може и това също е част от величието му. А понякога пише три, че и четири, както е през 1598. По същото време пише и сонетите, 154 на брой. Потресаваща е и статистиката, че Шекспир използва около 29 хиляди думи, докато в първото английско издание на Библията има едва пет хиляди, а нормален човек от Стратфорд може цял живот и с петстотин.

Как човек с няколко отделения в селско училище, става енциклопедична личност, блестящ поет, дълбок философ, учен, алхимик, тънък познавач на човешката природа и брилянтен режисьор на човешките отношения.

Това изумление е в основата на мъчителния въпрос – дали Шекспир е Шекспир, той ли пише известните пиеси и сонети или друг, скрит зад това име. Версиите са над 60.

Сред най-популярните кандидати за булото с марка „Шекспир“ е философът Франсис Бейкън, учен и мислител с богата култура, познавач на езиците, които Шекспир не знае, но използва – старогръцки, френски, испански, италиански. Бейкън пътува из Европа, знае места, хора и нрави, които Шекспир описва, но не познава, тъй като не си е подавал носа извън Англия.

Други обаче, пак убедително, сочат за автор на шекспировите творби Едуард де Вер, ХVІІ граф на Оксфорд. И – да, има съвпадения на герои, стилистика, ситуации, с текстовете на самия де Вер. Както при Бейкън, има съвпадения и между живота му и отразеното в пиесите.

Популярна е и версията за драматурга Кристофър Марлоу като автор на поне част от текстовете. А направо екзотична е идеята, че под името Шекспир всъщност се крие Сервантес.

Освен самоличността, изследователите се мъчат и от въпроса за сексуалната ориентация на Шекспир. Твърденията за неговата хомо, всъщност – бисексуалност, се базират на сонетите. В част от тези бисери той с любов се обръща към Смуглата лейди, неизвестна омъжена дама. В други споменава „честния млад мъж”, също неизвестен. Мнозина се сочат за безсмъртните любими на барда – от кралица Елизабет, през граф Саутхемптън, през неизвестния с инициали W. H., та до лондонската проститутка Луси Негро, Черната Луси.

Как да се въздържа и аз да се произнеса за „честния млад мъж”? Смятам, че това е свързано с факта, че Шекспир е ревностен католик в епоха на гонения – и мисля, че сонетите са директно обръщение на поета към Христос. Някой ще каже – не може, те носят силна чувственост и сексуален подтекст. Но в Средновековието и Ренесанса любовта към Бога има всякакви измерения. Вижте „Екстазът на Света Тереза” на Бернини, която с позата и излъчването си откровено изобразява взривен женски оргазъм.

Животът и творчеството на Шекспир обаче са така многопластови, та често карат хората да вършат или говорят идиотщини. „Дейли телеграф” пише, че изпълнението на пиеси на Шекспир пред крави стимулира млеконадоя. Източник – „група фермери”.

С четене на Шекспир нараства електрическата активност в човешкия мозък – твърди пък „група изследователи”. Шекспир е пушил трева – информират компетентни. А според „Шанхай дейли”, китайският писател Чжан И дава 153 хиляди долара за пластична операция, с която да заприлича напълно на английския бард. На кой от абсолютно различни му портрети ще прилича обаче, не се уточнява.

Във веселбата има и български принос – пернишка учителка стига до извода, че трънският диалект е копие на английския на Шекспир.

Не знам, по-обикновени май са си нещата. Преди години пих бира в Стратфорд-на-Ейвън. Спах в страноприемницата „Опашката на сьомгата”. Обиколих Кралския шекспиров театър и се разходих край реката Ейвън. После отидох в двора на църквата „Света Троица”, където е гробът на някой си Уйлям Шекспир. Там, кой знае защо, ме нападна съскаща гъска. И, пак там, разбрах защо реалността е по-важна от всички въпроси, свързани с нея. А понякога и от всички отговори.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036