„По своята престъпна същност комунистическият режим и нацисткият режим са били еднакви, а методите, с които те са осъществявали държавната репресивна политика са били тъждествени“, пише в мотивите на съда.
Украйна прие Закон за декомунизацията през 2015 г. Той забранява използването на съветски символи и предвижда демонтиране на паметниците, издигнати в чест на комунистически дейци. С него също така се преименуват населени места, улици и метростанции, носещи имената на такива дейци.
Законът, който е един от най-рестриктивните в Европа, налага до 5 години затвор за публично използване на символи на двата режима. Той засяга имената на 22 града и на 44 по-малки населени места.
Законът не засяга паметниците, свързани с Втората световна война.
Пълното име на документа е Закон за осъждането на комунистическия и национал-социалистическия (нацисткия) режими и за забраната да се пропагандират техни символи.
Въпреки решителността, с която страната подходи, само седмица след приемането му законът беше смекчен и депутатите допуснаха изключения, като върнаха правото на съветски символи на гробищата, в музейните и тематични сбирки, в библиотеките и в произведенията на изкуството. Твърдостта се върна няколко месеца по-късно, когато Украйна забрани Комунистическата партия. Още година по-късно властите отчетоха, че в страната са били демонтирани над 2000 паметника на Ленин.
През май 2017 г. Законът за декомунизацията беше оспорен пред Конституционния съд от опозицията в украинския парламент. Решението, произнесено от институцията във вторник, е окончателно.
Лекоатлетът Тихомир Иванов от СКЛА Берое е Спортист на Стара Загора за 2024 година,…