Украйна форсира Днепър и създава плацдарм за атака към Крим. Какво знаем до момента

В района, за който говорим, да се прехвърлиш на „левия“ бряг на Днепър означава просто, че си тръгнал на югоизток. Ако се пътуваше с кола в мирно време, разстоянието оттам до подстъпите на Крим щеше да е равно на малко над 120 км.

Досега украинските сили бяха отделени от руските с най-широката част на Днепър. Но през миналата седмица настъпи промяна.

Украински морски пехотинци и други части са успели да подсигурят няколко плацдарма на левия бряг на реката. Това съобщи на 17 ноември командването на Морската пехота на Украйна във фейсбук.

Няколко дни по-рано, на 13 ноември, руските държавни информационни агенции ТАСС и РИА Новости публикуваха съобщение, което после изтриха. В него се говореше за “тактическо изтегляне [на руските части на Днепър] на по-изгодни позиции”. От руското министерство на отбраната, на което първоначално се позоваха агенциите, нарекоха публикациите „провокация“.

Официалното съобщение за създаването на плацдарм на територия, контролирана от Русия, идва на фона на ситуацията на фронта, която беше наречена „патова“ от командира на армията на Украйна,генерал Валерий Залужний.

В статия за британския Economist той беше сравнил сегашния етап на бойните действия с позиционните боеве през Първата световна война. Това сравнение означаваше, че страните имат паритет, който може да бъде променен с технологична или тактическа революция.

Русия започна пълномащабна война срещу Украйна 24 февруари 2022 година. Руските войски навлязоха от юг, север и изток и бързо достигнаха до предградията на Киев. Завладяха Харков, Херсон и обкръжиха пристанищния град Мариупол на Азовско море. Силната украинска съпротива и помощта със западни оръжия даде резултат и до есента на 2022 г. Русия се беше изтеглила от северната част на Украйна, напусна Харков и Херсон. Временна южна граница стана река Днепър.

В началото на юни 2023 г. украинските войски започнаха контраофанзива. Те пробиха част от отбранителните съоръжения, известни като линията Суровикин, близо до Орихив. Но настъплението им беше спряно.

През октомври Русия започна собствена офанзива, съсредоточена главно върху Авдиивка, който е предградие на регионалната столица Донецк. Град, който Русия контролира още от 2014 г.

Но да се върнем към събитията от миналата седмица и дните след публикуването на съобщението „провокация“.

Досега няма оттегляне на руските войски от Днепър, но очевидно в 40-50 километровата отсечка на източния бряг, който се контролира от Русия, се случват важни неща.

Въпросната отсечка се намира срещу освободения преди година Херсон и нагоре по течението на реката.

Разрастването на операцията

Данните към този момент гласят, че украинската операция на източния бряг се разраства и успешно са прехвърлени не само десетки войници (според някои източници стотици), но и тежка техника. Русия пък е изтеглила войници от други горещи точки по 1200-километровата фронтова линия и ги е изпратила за подсилване на участъка на Днепър.

На източния бряг има три или четири места, където вече са установени украински позиции, каза Роман Свитан, украински отбранителен анализатор и офицер от запаса, пред телевизия Current Time.

„Засега това не са мащабни сили, това са разузнавателни, предимно малки разузнавателни роти, до 100 души“, каза Свитан. „Може вече да [са достигнали размера] на батальон, може и да са повече, но това са само т.нар. рейдови атаки, които се провеждат на ротационен принцип“.

През юни 2023 г. язовирна стена до Нова Каховка беше разрушена, което наводни хиляди хектари земя, много населени места и доведе до нова бежанска вълна. Но още през лятото малки разузнавателни части на Украйна преминаваха през реката и установиха контрол на няколко от островите в горното течение около притока Конка.

Около 18 октомври руските военни блогъри започнаха да съобщават за украинска морска пехота, която пресича реката и установява огневи позиции на около 8 км нагоре от Антонивския мост. Има данни, че частите са достигнали до село Пищановка, на около 2 км югоизточно от брега на реката.

Оттогава насам сблъсъците, за които вече се съобщава извън поредица от села по поречието на река Конка, се разпростират от Олешки, почти точно срещу град Херсон, нагоре по реката на около 50 километра до Корсунка.

Към 13 ноември според съобщенията най-интензивните боеве са в село Кринки, както и край Козачи Лахери, където руските сили се опитват да задържат украинските войски, настъпващи на юг от реката.

Множество руски военни блогъри, както и няколко украински, твърдят, че украинските сили са успели да прехвърлят неизвестен брой бронирани машини и са използвали поне един боен хеликоптер за нападение срещу руските позиции.

Плацдарм от Антонивския мост до Кринки

Украинският плацдарм вече обхваща целия участък от източния бряг на реката от Антонивския мост до Кринки, казва Олександър Мусиенко, ръководител на киевския Център за военни и правни изследвания.

„Това означава, че врагът не може да измести нашите сили. Ако не могат да ни изтласкат – а те очевидно биха искали да го направят и са се опитвали – то това означава, че имат проблеми в отбраната на този фронт“, каза той пред Украинската служба на Свободна Европа.

Той добави: „Не бих изключил този сценарий в бъдеще: че руските войски ще бъдат принудени да се изтеглят на други фронтове. Това вече им се е случвало много пъти, не би трябвало да е изненадващо и тук“.

Защо има значение

Много анализатори, сред които и американският Институт за изследване на войната (ISW), не са съгласни с генерал Залужни, че се води позиционна война и има ситуация на стабилно равновесие на силите.

Според ISW ситуацията може да бъде променена в украинска полза, ако Западът вдигне ограниченията си върху технологиите, които е готов да предостави на Украйна. Ситуацията може да бъде променена, ако Западът спре да помага и паднат ограниченията върху руската отбранителна индустриална база, които до голяма степен са вследствие от нежеланието на руския президент Владимир Путин да ангажира изцяло страната си с тази война, пише в анализа на ISW

Освен с ресурси и индустрия, Русия разполага и със значително по-многобройно мъжко население, което да попълни войските ѝ.

„Важността на съобщените преходи [през реката] от страна на Украйна е не само в това, че те демонстрират обучена армия, но може би по-важното е, че поради мястото, на което се случват, те създават реална заплаха за Крим“, каза пред Свободна Европа Кевин Райън, бригаден генерал от американската армия в оставка и бивш аташе по отбраната на САЩ в Москва.

„Нападенията на юг имат потенциала да напреднат по-пряко към Крим, което би накарало Русия да премести войски на този фронт и да ги отдалечи от другите си отбранителни и настъпателни операции.“

„Съдейки по всичко, руското командване не е очаквало, че Украйна може да извърши такъв десант не само с цел да отвлече и ограничи руските части, но и с цел нещо по-голямо и мащабно – например провеждане на някаква настъпателна операция“, каза Мусиенко.

Една от основните цели на Украйна е да навлезе в Токмак към Мелитопол и евентуално към крайбрежния град Бердянск, което би прекъснало руските снабдителни линии, минаващи на югозапад от руската граница към Крим. Това би усложнило усилията на Русия да снабдява силите си на полуострова, както и цивилното население там.

„Преминаването на реката е много уязвимо място за руски атаки“, каза Свитан. „То трябва да бъде защитено много добре. Сега сме само в началото на създаването на такъв тип плацдарм, самата работа ще отнеме много време“, каза Свитан.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036