„Улиците са пълни, заведенията са пълни“. Остава ли България най-бедната страна в ЕС

България вече не е на последно място по индивидуално потребление в Европейския съюз (ЕС). Това е един от факторите, заради които страната беше определяна като най-бедната в Съюза в продължение на години. Последна вече е Унгария. Новината дойде от последния доклад на Евростат, но мина някак незабелязано.

Попитахме хората дали знаят за това. Повечето от тях отговориха отрицателно. Имат ли усещане за промяна?

„Нямам такова усещане. Даже мисля и че румънците ни задминаха“, смята Ана.

„Аз за себе си имам, но не знам дали това се отнася за всички хора в България“, казва Живко.

„Да, имам. Улиците са пълни, заведенията са пълни“, казва Лилия.

Другият показател, който често се използва, за да се определи благосъстоянието на една държава, е брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението. По него България остава на последното място в ЕС.

„Това, което доста дълго време виждахме е, че България и по двата показателя беше на последно място“, казва Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика (ИПИ).

В данните за 2023 г. обаче се забелязва малко подобрение при потреблението на българите.

„Това е, разбира се, макропоказател. Той не мери в детайл всяко конкретно домакинство колко храна, бензин и така нататък може да си купи. Това е осреднен индикатор, показващ как общото потребление в дадена страна се движи спрямо населението“, казва Богданов.

И все пак – България ли напредва или Унгария има проблем?

Какво показват данните

Данните на Евростат за 2023 г. показват, че България вече е на предпоследно място в ЕС по показателя фактическо индивидуално потребление.

Той се приема за един от индикаторите за материално благосъстояние на домакинствата. При него се взимат предвид всички стоки и услуги, използвани от домакинствата, независимо от това дали те са платени лично от тях, от държавата или от неправителствени организации.

За да се определи мястото на държавите по този критерий, като отправна точка се взима средноаритметична стойност за всички държави членки, която се обозначава като 100%.

За 2023 г. потреблението на българите е с 27% по-ниско от средноевропейското. По-ниско от това потребление има само в Унгария, където то е с 30% по-надолу от средното.

По отношение на брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението България остава на последно място в ЕС. По този показател страната е с 36% под средното за Съюза, което я поставя след Гърция и Латвия, където стойностите са съответно с 33% и 29% под средното.

Докато БВП е основно показател за равнището на икономическата активност, индивидуалното потребление е алтернативен показател, който е по-подходящ за определяне на материалното благосъстояние на хората.

Има ли действителен напредък

И двата показателя са релативни – тоест измерват нивото на България спрямо нивото на всички останали държави в ЕС. При тях се взимат предвид и разликите в ценовите равнища.

„Важно е ние какво постигаме тук, важно е и другите какво постигат. Това, което виждаме, е, че Унгария всъщност изпадна под нас до голяма степен заради високата инфлация и намалялата покупателна сила на доходите, които създава икономиката“, казва Богданов.

Той добавя, че за последната година България запазва темп на относително забогатяване. Същевременно този на Унгария се забавя. Това, което Богданов смята за по-важно обаче, е цялостната динамика, тоест дали икономиката на България расте достатъчно бързо спрямо икономиките на останалите държави членки.

„Основното е, че и други страни също тичат напред, тоест ние трябва да тичаме по-бързо, не просто да се движим напред. Това е предизвикателството в тази ситуация“, казва той.

В редица документи на ЕС са заложени цели за засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване между страните от ЕС. Според тях членките с по-ниски икономически показатели трябва да напредват по-бързо, за да „настигнат“ по-силните икономики.

Успех за България или неуспех за Унгария

Промяната в позициите на Унгария и България от една страна се дължи на подобрени показатели на България, но и на влошени такива на Унгария.

„През последните 1-2 години в Унгария имаше доста висока инфлация. Известно време беше най-високата в ЕС. Това ерозира покупателната сила и в крайна сметка реалното количество стоки и услуги, които населението може да потребява“, казва Богданов.

През последните близо 15 години Унгария е управлявана от правителство, ръководено от премиера Виктор Орбан. След появата на статистиката кабинетът съобщи, че данните не са индикатор за бедността на държавата, а показват, че през последните години унгарците спестяват повече.

„Унгария е една от най-лошо представящите се икономики в региона“, пише в доклад на банка BNP Paribas от 2023 г. Същата година БВП на страната е намалял с 0,9%.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) очаква леко възстановяване през тази година, но предупреждава, че темпът на дезинфлация, бъдещите цени на енергията и замразените евросредства, зависещи от реформи в областта на върховенството на закона, представляват риск за тази перспектива.

Същевременно в България ситуацията леко се подобрява – доходите изпреварват инфлацията.

„Когато общата стойност на произведените стоки и услуги расте с по-бързи темпове от инфлацията, очевидно имаме реален ръст. Тоест наистина създаваме повече и забогатяваме в реално изражениие“, казва Богданов.

Вечното последно място

От присъединяването си към ЕС България винаги е била в дъното на класациите по потребление и БВП на глава от населението.

„Важно е дали си на последно място и стоиш на едно място или си на последно място, защото и ти, и останалите забогатявате и се развивате“, казва Богданов.

При присъединяването си към ЕС България също е последна по БВП на глава от населението. Тогава обаче то е 39% от средноевропейското по данни на Световната банка. 17 години по-късно то е почти двойно – 64%.

„Ако върнем лентата още по-назад, можем да търсим причините за нашето последно място в началото и средата на 90-те години, когато макроиномическата криза и шокът бяха изключително тежки в България, тоест дръпнаха ни много надолу и след това трябваше да тръгнем от много по-ниска база“, казва Богданов.

Той добавя, че могат да се посочат много примери, които показват, че България все още е в периферията на ЕС – „имаме по-слабо привличане на големи инвестиции, доходите са относително по-ниски, дори отчитайки по-ниските цени като цяло“.

Въпреки това обаче Богданов смята, че през последните години страната догонва по-богатите икономики в Блока с „добри“ темпове.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036