„Уморих се да чакам“. Как роднините на задържани от Русия украинци се борят за освобождаването им

През 2018 г. Валерий Матюшенко е осъден на 10 години затвор за шпионаж от подкрепяните от Москва сепаратисти в Донбас. Той прекарава и 10 месеца в ареста докато трае това, което сепаратистите наричат дело.

В годините преди началото на непредизвиканата инвазия на Русия в Украйна на Матюшенко са му позволени по два телефонни разговора до 10 минути два пъти в седмицата.

„Беше само за няколко минути, но поне го чувахме. Имах приятел в Донбас, който звънеше на Валерий и после ни свързваше през Месинджър. Но сега ни отнеха и това“, казва съпругата на Матюшенко Тетяна пред Радио Свободна Европа/Радио Свобода.

Персоналът в затвора забранява обажданията на Валерий след началото на войната.

Матюшенко е един от повече от 200 украинци, които от години са държани в затвори в Донбас. Там военните действия започнаха още през 2014 г., а сблъсъците бяха между украинската армия и подкрепяните от Русия сепаратисти. В крайна сметка проруските сили овладяха части от областите Луганск и Донецк. След инвазията от 2022 г. условията на затворниците там се влошават.

На цивилните в затворите не се обръща много внимание, въпреки че Москва и Киев размениха хиляди военнопленици. Кремъл отхвърля разговорите по темата, а често дори не съобщава нищо за състоянието на дългогодишните затворници. Но според техните роднини украинското правителство също не прави достатъчно.

„Мисля че, ако украинското правителство наистина го искаше, нашите роднини щяха да са свободни. Те продължават да ни повтарят, че няма механизми за освобождаване на цивилни“, казва Тетяна.

30 килограма по-малко

Матюшенко е държан в изправителна колония №32 в Макийвка, близо до фронтовата линия. Жена му се бои, че той вероятно е болен от рак. Тя обаче не успява да му осигури нужното медицинско обслужване, за да може това да бъде потвърдено или отхвърлено.

„През 2019 г. с познанства успяхме да уредим ултразвук, за да прегледат органите му. Откриха му болест на щитовидната жлеза. Сега се опитваме да му уредим кръвен тест, но не го пускат никъде“, казва Тетяна. Тя добавя, че откриването на хора, вземането на проба и тестването ѝ в район, който попада под обстрел, е много трудно.

Служителите в затвора разрешават затворниците да получават по една пратка от 20 кг. храна на всеки три месеца. Тетяна последно успява да направи пратка на 17 април и се притеснява какво се случва в затвора, където храната е лоша и оскъдна.

„Моят съпруг тежи 50 кг. Докато беше в ареста тежеше 78 кг. Това са почти 30 кг по-малко“, казва Тетяна.

Нямам си другиго

Олена Пех е културолог и музеен гид в град Горливка в региона на Донецк. Тя получава 13-годишна присъда през 2019 г. Обвинена е в това, че набира хора, които да работят в полза на Киев. Тя излежава присъдата си в затовр № 127 в град Снижне.

Дъщеря ѝ Изабела каза пред Радио Свободна Европа/Радио Свобода, че майка ѝ е насилвана и измъчвана още докато е в ареста. Това е включвало и мъчение с електрошок, от което Олена е получавала гърчове. Изабела се бои, че майка ѝ може да е болна от туберкулоза.

„Тя получава гърчове. Има силна кашлица, която не спира. Често губи съзнание. Ще загубя майка си, ако тя не бъде лекувана. Тя е единствената ми роднина, нямам си другиго“, казва Изабела.

Тя казва, че не се е виждала с Олена откакто е отвлечена. По-рано са се чували по телефона, но след това обажданията спират. Майка ѝ също може да получава храна на всеки три месеца, но според Изабела това не е достатъчно, а другата храна не може да се яде. В нея понякога дори има червеи. Изабела призовава и властите в Киев да направят повече за освобождаването на затворниците.

„Мисля че приоритетът сега са хора, които Русия е арестувала след 24 февруари 2022 г. Те имат шанс за разлика от нашите роднини. Битката за майка ми продължава. Но постоянно срещам безразличие. Никой не ни чува“, казва още Изабела.

Държа се

Богдан Кавалчук е на 17, когато сепаратистите го отвличат. Той е незаконно осъден на 15 години затвор по обвинение, че е взривявал коли на биещите се срещу Украйна. През 2019 г. му е предложена амнистия, ако признае, покае се и се закълне, че няма да напуска контролираната от сепаратистите територия. Той отказва и сега излежава присъдата си в Чустякове.

„Не съм говорила с внука си от 2019 г. За цялото това време съм го виждала само веднъж. Дъщеря ми го е виждала три пъти, два пъти през стъкло. Той ми казва „бабо, всичко е наред, не се тревожи. Ще се справя. Той не иска да ме разстройва и затова се сдръжа“, казва Тетяна Вос.

Но когато от отвличането на внука ѝ наближават 7 години, тя вече губи надежда. Казва, че украинските власти не общуват с нея и че не знае какво да очаква.

„Държа се. Знам само, че трябва да се боря за него и да чакам“, казва още Вос.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036