Categories: Свободна Европа

„Урок по мир“. Как се говори с деца за войната

Оля е майка на две деца. Живее в Киев със семейството си и се подготвя да се върне на работа след майчинство. Плановете ѝ за 24 февруари 2022 година са да остави децата при баба им. Плановете на Кремъл за този ден обаче са да започне пълномащабна война срещу Украйна.

“Имам една лоша и една добра новина. Добрата е, че днес няма да ходя на работа, другата е, че войната започна”. Така Оля научава от мъжа си, че Русия е изстреляла първите ракети към украинската столица, докато семейството още спи.

По това време синът на Оля е на 4 години, а дъщеря ѝ е на 2. В първите дни на руската инвазия семейството се крие в мазето на приятели. Майката скоро разбира, че ще трябва да напусне родината си. Без бащата. Седмица след началото на войната Оля и децата поемат към България.

Като много други майки Оля трябва да им обясни какво е война, защо се случва и най-трудното – защо баща им не може да бъде с тях.

Децата на Оля споделят една и съща съдба с повече от половината деца в Украйна. Според доклад на Върховния комисариат на ООН за бежанците към 1 април 2023 г. над 5,6 милиона украински деца са били разселени. Броят им само расте.

Войната белязва цяло поколение, което тепърва ще се сблъсква с последиците. Тя влияе на менталното здраве не само на децата, които бягат от конфликтни зони, но и на тези, които всекидневно чуват за случващото се.

Как се говори с деца за война? Свободна Европа потърси отговорите от Оля, от Олга Маховская, психолог с фокус върху психология на емиграцията и автор на психологически книги за работа с деца, и Зорница Христова, главен редактор на детската медия „Вижте“, чиято мисия е да разказва новините на разбираем за децата език.

Невинаги разбират, но усещат

Оля казва, че в началото децата ѝ не са разбирали какво се случва и дори укриването в мазето им е приличало на игра. Въздушната тревога, ракетите и взривовете са част от правилата на играта.

Не разбираха какво точно е войната и повече им приличаше на игра

“Не разбираха какво точно е войната и повече им приличаше на игра, но започнаха да усещат как ние, хората около тях, се чувствахме, чуваха новините и започнаха да задават въпроси”, разказва майката.

Според Маховская, която от началото на войната консултира безплатно украински бежанци в София, родителите често се опитват да се придържат към стратегията: „Не казвайте на детето истината“, „Ще го предпазим от проблеми, то е още малко“. Само че, допълва тя, децата усещат настроенията на родителите си, но понякога за тях е сложно да си обяснят какво наистина се случва. А това е проблем.

“Ако възрастните са изнервени и тревожни, тогава детето живее с тях на една вълна, в постоянна необяснима тревожност, и става невротично“, казва Маховская.

Кадри, снимки, истории лесно достигат до децата през социалните мрежи или телевизията. Разпространението на недостоверна информация е толкова лесно, че прави контрола от страна на родителите почти невъзможен.

Хобито на Оля е да пише детски истории. Налага се да го използва, за да разкаже страшното през света на приказното на децата си. Когато семейството трябва да напусне Киев, се ражда историята за малките птички, които напускат дома си, за да се предпазят от лошата черна птица. В историята птичките успяват да се върнат у дома. В реалността на Оля този край още не е сигурен.

За Олга Маховская това е един от добрите методи да се обясни конфликтът, но подборът на думи е много важен. Паралелът с животни или други приказни създания помага за разбиране на човешките проблеми, казва тя.

“Защо има война”?

Този отговор вече близо две години търсят не само децата. Зорница Христова и медията ѝ ВИЖТЕ са си поставили за цел новините от България и света да бъдат разказани по разбираем начин за деца.

За нея „превеждането“ на новините на детски език помага на децата и подрастващите да си обяснят съвременните събития. Всеки месец читателите могат да предлагат интересни за тях теми. След всяка новина има кратък въпросник, който насърчава децата да осмислят прочетеното в статията.

Когато детската медия публикува текст по темата за войната на Русия срещу Украйна, Христова получава най-много въпроси, които започват със “защо”.

“От обществените теми най-интересни са им (на децата) тези, които са свързани с новинарския поток за възрастни, доколкото те така или иначе чуват, че тези неща се случват, но им липсва най-често разбиране”, допълва тя

Децата като цяло са по-скоро изумени изобщо от факта, че това нещо – войната – продължава да се случва.

По думите ѝ децата като цяло са по-скоро изумени изобщо от факта, че това нещо – войната – продължава да се случва. Във всичко, което четат, се обяснява колко лошо нещо е една война. „И това звучи като консенсус на възрастните, които им го предават.”, допълва Зорница.

Тя намира отговор в книга от поредицата “Философски закуски”, в която е обяснено, че мирът се учи и не е постоянно състояние. Умението държавите да постигат целите си по мирен начин се постига трудно, но алтернативата е по-страшна.

“Периодично нещо не достига в тези препредавания на урока”, допълни тя.

Уморителното чакане

Войната оказва влияние върху психичното здраве и благосъстоянието на децата. По приблизителни оценки на УНИЦЕФ към февруари 1,5 милиона украински деца са изложени на риск от депресия, тревожност, посттравматично стресово разстройство и други.

Пътят на Оля и децата към България е труден и дълъг. При пристигането си в София семейството се сблъсква с много промени, които се отразяват на поведението им. Синът на Оля започва да ходи на детска градина, но в началото се налага тя постоянно да е до него или поне в стаята.

В практиката си през последните месеци Олга Маховская наблюдава, че агресията или непослушанието на децата бежанци, с които работи, е признак на умора от чакането войната да свърши.

За нея правилната стратегия са избрали родителите, които са изпратили децата си в български училища или детски градини, за да могат да се интегрират наравно с връстниците си.

Дъщерята на Оля ѝ задава пореден труден въпрос “Ще убият ли баща ми?”.

“Не трябва да забравяме да кажем, че бащата е достатъчно силен, за да се справи с врага, той се бори за семейството си. Да, война се води, децата вече знаят. Бащите правят нещо необикновено, всичко, което могат.”, казва Маховская.

Тя вярва, че доброто побеждава злото не само в приказките.

Arhiv