[ad id=“225664″]
Това показват данни за консумацията на антибиотици през 2016 г. в страната, съобщи проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център за заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), цитиран от bTV. Експерти предупреждават, че проблемът с устойчивостта на микробите към различни антибиотици придобива плашещи размери. Вече наблюдаваме мултирезистентност на микроорганизмите към антибиотичните вещества, а те нямат аналог и решение на проблема не е измислено, обясни пред „Труд“ проф. Илко Гетов, председател на Българския фармацевтичен съюз.
[ad id=“263680″]
По думите му засега има два подхода, които могат да спечелят време в борбата с микробите: използване на комбинация от антибиотици при прилагането на лечение и индивидуализирана терапия (генна терапия; създаване на препарати, насочени срещу определени щамове). В България обаче тези стратегии все още са далеч от прилагане.
През последните години контролът у нас над продажбата на антибиотици в аптеките беше затегнат. Въпреки това в болниците масово се изписват мощни антибиотици трета генерация, тъй като са и най-евтини и лечебните заведения пестят средства, назначавайки лечения с тези препарати седем пъти по-често, отколкото с първа генерация. В резултат болницата спестява 1000-2000 лв., и след това дава 100 000 – 200 000 лв. да лекува вътреболнични инфекции, коментира проф. Кантарджиев.
[ad id=“237001″]
По думите на проф. Гетов проблемът с устойчивостта на микроорганизмите към препарати е много по-сериозен в съседните Гърция и Румъния например, отколкото у нас. Специалистът допълни, че сред причините за резистентност е широката употреба на антибиотици в селското стопанство. Като цяло резистентността към антибиотици расте и се върви към края на антибиотичната ера, предупреди и държавния здравен инспектор д-р Ангел Кунчев.
Ашваганда, известна също като „индийски женшен“, е растение, използвано от векове в традиционната индийска медицина…