Categories: НовиниСвободна Европа

Фалшиви документи и „интересен феномен“. Как се получава българско гражданство

Служебният министър на правосъдието Крум Зарков съобщи в парламента за случаи на използване на фалшиви документи при кандидатстване за придобиване на българско гражданство.

„Установили сме и вече сме доказали случаи на представени неистински актове за раждане или други документи, доказващи произход. Събираме цялата тази информация, която ще предоставим на прокуратурата до дни“, каза той.

Зарков беше изслушан от депутатите по инициатива на „Възраждане“. От партията посочиха като причина това, че са открили два украински сайта, където срещу 390 евро всеки можел да се сдобие със свидетелство за български произход.

Според проруската формацията на Костадин Костадинов на въпросните интернет страници има готови бланки, които срещу тази сума се попълват и предоставят на купувачите, които да докажат българския си произход. От „Възраждане“ поставиха и въпроса за посредниците, които печелят като се представят за преводачески агенции в процедурата по придобиване на гражданство.

Правосъдният министър каза, че тези проблемите са познати на ведомството и са предприети съответните мерки. По думите му контролът върху документите е засилен, като само за последните четири месеца се извършват допълнителни проверки по 1000 преписки.

Тези проверки се извършат от МВР, както и от Министерството на външните работи чрез консулските служби. Проблемът е, че те удължават сроковете за произнасяне, каза Зарков.

Той съобщи и за „интересен феномен“:

„Хората, които живеят извън България, предоставят документите си лично, но предоставят тук лице за контакт. В много от случаите хората, предоставили неистински документи, представят едни и същи лица за контакт в България, което говори за известна степен на организираност“.

По думите му, че тя е „предмет на изследване от други органи и се надява те да действат“.

Министърът съобщи и за случаи на отменена натурализация, когато по съдебен ред е установено използването на неверни данни от кандидатствалите за българско гражданство.

„В рамките на последните няколко месеца, в моя мандат, сме правили такива предложения. Те са били одобрени от президентството и с указ е отнемано българско гражданство“, добави той.

Зарков обърна внимание, че за кандидатстващите за българско гражданство на основание произход няма изискване да владеят български език, а според него трябва да бъде въведено.

Той уточни, че сред кандидатите, които идват на интервюта в Министерството на правосъдието, повече от 50% имат нужда от преводачи, защото не знаят български език.

„Не може да си пълноценен гражданин на България, ако не владееш езика“, каза още Зарков.

За преводаческите агенции министърът каза, че те предоставят „допълнителни“ услуги като посредничат при подаването на документите. По думите му е имало случаи, в които такива агенции задръстват електронната система, която дава право на хората да си запишат час, за да подадат документи.

„Само за минута-две целият ресурс на МП е ангажиран, всички часове са заети и така посредникът се оказва като продавач на билетчета на тези, които имат право да подадат документи. Предприели сме действия за намаляване на тези случаи“, добави Зарков, цитиран от „Лекс“.

По думите му посредничеството е вреден феномен и „никой не бива да изкарва пари от това, че хора имат право да подадат документи“.

Той съобщи, че в момента има висящи 50 000 преписки за гражданство, като 21 000 са извън срока. За първите четири месеца на тази година Съветът за българско гражданство е разгледал 8557 преписки от 2020 г., но за същия период са постъпили 9774.

По повод така наречените „златни паспорти“ – предоставящи гражданство срещу инвестиции, министърът каза, че след промените в закона 161 преписки са били прекратени, а за 17 души вече има издадени укази за отмяна на натурализацията срещу инвестиция, която се е оказала фиктивна. Четирима са били граждани на Египет, четирима на Русия, четирима на Казахстан, трима от Китай и по един от Йордания и Пакистан.

„Проблемът със златните паспорти е решен“, каза Крум Зарков.

Arhiv