Фашизмът в нашата литература

Борис Делчев

Укрепил се здраво чрез въоръжената държавна сила, фашизмът не остави незасегната ни една област на политическия и културен живот. Той създаде вестници, списания, литературни централи и издателства, щедро подкрепяни от държавата и чуждите пропаганди, които целяха пълното духовно разложение на нашия народ. Така се натрупа значителна литературна продукция, която стана изразителка на неговите противонародни домогвания.
В какво се изрази политическото господство на фашизма! — На първо място, той се постара да ликвидира изцяло всички прогресивни движения, макар понякога под маската на революционност. След това той скъса с последните остатъци от народовластие. Той раздуха на широко злобата на шовинизма, като постави непроходима стена между народите. Редом с това бе затвърдена теорията за неравноценността на расите—теоретично оправдание за физическото изтребление на народите. Така, за да осигури господството на една шепа избраници, фашизмът доведе докрай всичките противонародни и противоисторически отправления на обществения живот. Това определя неговата същност, а за едно с това изяснява и облика му в областта на литературата.
Твърде указателно е, че първите пристъпи срещу народовластието съвпаднаха с отказа от чистото изкуство на голяма част от писателите на естетизма. Този откъс идеше да постави довчерашните безобидни поети в служба на една обществена идея и тази идея бе фашизма. Тук трябва да се търси първият фашистки успех в областта на литературата. Това преображение на естетизма има своя поотколешен и позорен пролог: то датува от онзи миг, когато група поети на чистото изкуство взеха участие в избиване на народа ни през септемврийските събития (1923 г.).
И в областта на литературата, както и в обществения живот, се започна незапомнено преследване на демократичните и революционни поети и писатели. С безпримерно усърдие, чрез колоните на в. „Зора“, Йордан Бадев взе палмата на първенството. Той сложи начало на фашистката литературна критика. Неговият лозунг бе един: борба против всичко прогресивно. Като отделяше място в продължение на повече от две десетилетия за най-незначителните писатели на реакцията, и като не намираше избор на похвалите си, той отричаше без остатък новите поети и белетристи. Той тикаше съзнателно към фашизма неокрепналите или колебаещи се дарования. Най-значителният пролетарски поет Смирненски, който сложи начало на цяло литературно направление, в стълбиците на „Зора“ бе представен като „хумористичен стихотворец“.
Такова бе поначало и отношението, на сп. „Златорог“ към прогресивната литература, макар то да се криеше зад естетизма и да не заемаше открито фашистка позиция. В една статия редакторът на списанието Владимир Василев ни уверяваше, че следи с внимание всички прояви на лявата литература, но не изпитвал от нея нищо друго, освен досада. А литературният историк на списанието, Малчо Николов, в своята „История на българската литература“, премълчава изцяло имената на Благоев, Бакалов, Павлов, Хрелков, Ламар и редица други прогресивни писатели и поети. Писателите на фашизма изпълняваха съзнателно една политическа поръка, затова трябваше или да премълчават неудобните им творци или да омаловажават тяхното значение. В това направление поначало Бадев и Василев вървяха в една посока. В редица есета, печатани в сп. „Златорог“ и в отделни книги, проф. Казанджиев отиде по-нататък: той се помъчи да даде философска обстановка на фашистките разбирания и по-точно — на расизма. След него вървяха цяла редица други писатели. Върху расистка основа бяха сложени и книгите на Георги Константинов върху старата и нова българска литература, въпреки видимото желание на автора да се добере до по-приемливи начала. И това личи не само в основната постановка: да търси народностно единство между старите ни и съвременни писатели (пример: между Черноризец Храбър и символистите), но и в разглеждането на други основни въпроси на литературата ни. . .
Ала фашизмът оказа влияние не само върху литературната история и критика, а и пряко върху художественото творчество. На първо място, плод на неговото влияние бяха множество от историческите съчинения, които се появиха като гъби след дъжд, редом с ограниченията и преследването, което се упражняваше към новите писатели. В тези съчинения произволно се преиначаваше историческата истина, за да се засилят шовинистическите и фашистките настроения на читателите. Техният брой не се определяше от нарастнал исторически интерес, а от съображения на реална политика. Фашистките влияния проникнаха в творчеството на по-голяма част от официалните писатели. Тях можем да открием у Каралийчев, Вьлев, Красински, Чилингиров, Арнаудов, Йоцов, Цонев и много други, без да се изброяват всички. Ала особено трябва да се подчертае фашисткия облик на Фани Попова—Мутафова, Павел Спасов, Чавдар Мутафов, Димитър Талев, Ненчо Илиев и в областта на хумора Фра Диаволо. Тези автори се опитаха да изградят художествени произведения върху фашистка основа (друг въпрос е дали наистина тази литература е художествена). Този, който отиваше да заграбва чужди земи, трябваше да се представи за носител на европейската култура; злостните и противочовешки насъсквания трябваше да се прокарат за спасителни идеи; обединяването на народа трябваше да се представи като пример на патриотизъм; инак казано: да се предаде действителността не с оглед на истината, а с оглед непосредствените интереси на определена политическа група. Разбира се, тази литература съвсем няма качествата на художественост, но като се има предвид относителната самостойност на художественото творчество, тя не остана без отрицателно въздействие върху художествената и обща култура на читателите, както и върху политическото им настроение. А това забави правилния развой на литературата ни.
Фашистките тенденции проникнаха по разни пътища и в ралична степен в писанията на повече от официалните български писатели. Наша длъжност е да ги търсим, откриваме и посочваме на читателите.

БЕЛ. РЕД.: Текстът препечатваме с оригиналния му правопис и пунктуация от публикацията в „Работническо дело“, бр. 15, 1944 р, стр. 4.