Федералният резерв на САЩ е твърдо решен да започне да повишава лихвите

Снимка: Bloomberg L.P.

Войната в Украйна внесе допълнително несигурност за икономическите перспективи, но Федералният резерв на САЩ е твърдо решен да започне да повишава лихвите на следващото си заседание през март в опит да овладее най-високата инфлация от 40 години насам. Това бе потвърдено и от изказването на гуверньора на Фед Джером Пауъл по-рано тази седмица, когато той заяви, че въпреки войната ще има лихвени повишения през март.

В миналото моментите на високо геополитическо напрежение потикваха Фед да отложи вземането на големи решения за паричната политика, за да избегне допълнителна волатилност във вече сложна ситуация, пише Колби Смит от Financial Times.

Сега обаче ситуацията е малко по-различна – един от най-затегнатите пазари от десетилетия насам и опасенията, че конфликтът в Украйна ще влоши инфлацията, вероятно допълнително ще мотивират Фед да продължи с плановете си за първото лихвено повишение от 2018 г. насам на следващото си заседание. То предстои да се състои след по-малко от две седмици.

Очакванията са лихвата да бъде увеличена с 25 базисни пункта. На фона на опасенията за икономическия растеж, които войната в Украйна предизвика, и по-ранните изказвания на редица представители на Фед, първоначалните очаквания бяха за повишение в размер на 50 базисни пункта.

Въпросът за това колко общо ще са лихвените повишения тази година обаче продължава да е без отговор. Според Смит от Financial Times финансовата волатилност заради новите санкции срещу Руската централна банка, които целят да изолират Москва от глобалната финансова система и да я лишат от способността й да защитава валутата си, може допълнително да намали апетита за по-агресивен ход.

„Инжектираната допълнителна несигурност ще охлади апетита към бързо приспособяване, но няма да ги възпре от взимането на първите няколко крачки по пътя към приспособяване на паричната политика“, каза Дейвид Уилкокс, бивш ръководител на отдела по проучвания и статистики във Фед.

Той допълни, че голямата липса на предвидимост на геополитическото напрежение, заедно с обновените данни за заетостта и потребителските цени в САЩ, създава много нова информация, която банкерите трябва да анализират. Очакваното затягане на политиката през март ще даде началото на серия от лихвени повишения, която цели да озапти силното търсене, допринесло за инфлационния натиск.

Обикновено централната банка на САЩ увеличава лихвите чрез интервали с повишения от 25 базисни пункта, а последното увеличение от 50 базисни пункта е било през май 2000 г.

„Не изглежда, че ситуацията в Украйна, колкото и ужасна да е тя, променя базисния факт, пред който е изправен Фед, който е, че паричната политика е много далеч от неутрална“, каза Андрю Левин, бивш служител в борда на банката и понастоящем преподавател в колежа Dartmouth. „Фед има нужда от ясен план и трябва да обясни на Конгреса, пазарите и обществеността как възнамерява да изпълни ангажимента си за ценова стабилност“, каза Левин.

По-рано тази седмица гуверньорът на финансовата институция Джером Пауъл бе изслушан от Конгреса на САЩ. Във вторник той потвърди своя ангажимент за озаптяването на бързопокачващите се цени.

„Ще използваме нашите инструменти на политиката, за да предотвратим вкореняването на инфлацията, и да подкрепим устойчивото разширяване [на икономиката] и силния пазар на труда“, увери ръководителят на Фед.

Пауъл посочи, че банката ще продължи да следи зорко събитията в Украйна, но все още е рано да се каже какъв ще е техният ефект върху американската икономика. „Последиците върху американската икономика са изключително несигурни и ще следим ситуацията отблизо. Краткосрочните ефекти върху американската икономика от инвазията в Украйна, продължаващата война, санкциите и предстоящите събития продължават да са изключително несигурни“, обясни централният банкер.

Една от големите въпросителни във войната е какво ще се случи с руската енергия. Към момента няма наложени санкции върху износа на руска енергия, а потребителите избягват да я купуват. Германия и САЩ са против налагането на забрана за вноса на руски петрол, но призивите Белият дом да наложи такава вече растат.

Колебанието от страна на САЩ за въвеждането на такива ограничения не е изненадващо – петролът и бензинът, чиято цена достига рекордни равнища, са водеща покупка за много американци, а именно американският потребител е този, който задвижва около 70% от икономиката на страната. В същото време поскъпващото „черно злато“ е на първо място двигател на инфлацията и може евентуално да стане дезинфлационен фактор, ако се ускори и задържи, свивайки икономическия растеж. Затова и икономистите смятат, че основно цената на петрола ще определя политиката на Фед, чиято посока продължава да е неясна за пазарите.

Има опасения, че увеличение от 50 базисни пункта може да замъгли посланията на Фед и да преобърне пазарните очаквания относно лихвените повишения, пише още Смит от Financial Times.

„Грешките се правят с бързата промяна на паричната политика“, предупреди ръководителят по лихвени стратегии в TD Securities Прия Мисра. Пазарите все още очакват близо шест лихвени повишения тази година в размер на 25 базисни пункта, с което лихвата да се покачи до 1,5%.

Още увеличения се очакват през 2023 г. Прогнозите бяха променени, след като миналият месец Пауъл отказа да изключи възможността от 50 базисни пункта увеличение или повишения на всяко следващо заседание на банката (общо седем оставащи заседания през 2022 г.). Според Уилкокс по-умереният темп през март дава повече гъвкавост на Фед.

„Те ще си спечелят време през този период, в който ще могат да събират допълнителни доказателства колко устойчив е инфлационният шок, ако има пореден ръст на инфлацията заради поскъпналия петрол и други непредвидени аспекти от ситуацията в Украйна и това колко бързо ще се облекчат проблемите със снабдителните вериги“, каза експертът.

Инвеститорите ще придобият по-ясна представа за плановете на Фед, когато банката публикува прогнозите си за размера на лихвения процент на следващото си заседание.

Има обаче и опасения, че Фед се движи твърде умерено. Скорошна анкета на Financial Times и на Инициативата за световни пазари в Университета на Чикаго показа, че почти половината от анкетираните икономисти смятат, че Фед ще се провали в овладяването на инфлацията, ако направи само шест повишения от 25 базисни пункта, каквито са и очакванията. От 45 респонденти, 40 на сто смятат, че лихвата трябва да е на ниво или над ниво от 2%, за да се осигури пълна заетост и стабилни цени в страната.

https://www.investor.bg/