Фейсбук премахна проверката на фактите. А трябваше ли изобщо да я въвежда?

През 2016 година, когато САЩ навлизат в активна част на кампания за избор на президент, в социалните медии се разиграва конспиративна истерия, известна като Пицагейт. Названието идва от името на ресторант за пици в Ню Йорк. Според възбудения слух пицарията е център на педофилска мрежа, управлявана от Хилари Клинтън. Интригата заразява умовете на маса хора, а в ресторанта нахлува и въоръжен мъж, решен да разбие мрежата. След като не открива нищо, заминава в затвора.

Пицагейт вдъхновява нов конспиративен мит 2017 година, известен като КюАнон (QAnon). „Q“ отговаря на ниво на достъп до секретна информация, а „Anon“ e съкращение от анонимен. Тази кампания е много по-мащабна, но пак става дума за мрежа педофили. Твърди се, че е ръководена е от демократи като Барак Обама и Хилари Клинтън с подкрепа от богати американски евреи като Джордж Сорос. Конспирацията гласи, че целта на организацията е преврат срещу Доналд Тръмп, който вече е президент на САЩ.

Тези случаи са повод Фейсбук да въведе проверка на фактите или фактчекинг (от англ. fact-checking). След 2016 година са наети компании из целия свят, които проверяват факти, а социалната мрежа предприема мерки маркираното като невярно съдържание да стига до по-малко хора.

На 7 януари 2025 година Марк Зукърбърг обяви, че Мета, компанията шапка на Фейсбук, Инстаграм и Тредс, прекъсва проверката на фактите в САЩ. Дали, как и кога промяната ще засегне Европейския съюз не е уточнено, но изглежда ще бъде по-сложно. Зукърбърг казва, че проверката на фактите се е изродила в политически контрол над автори на постове. Вместо да изпълняват мисията по безпристрастна проверка на факти, наетите агенции провеждат своя политика по допустимост и прокарват собствен интерес чрез цензура. Критиците на промяната посочват, че няма мотив, а натиск от кръгове около новоизбрания президент Доналд Тръмп.

Отвъд споровете за автентичното основание, какво може да се каже за отмяната на проверката на фактите?

Ето няколко аргумента в подкрепа на елиминацията ѝ с признанието, че и личната ми позиция е в полза на такава промяна.

Кой отговаря за съдържанието

Преди всичко проверката на фактите е въведена в резултат на масовата паника, която предизвикват двата цитирани случая и допускането, че разпространението на дезинформация може да доведе до още по-големи сътресения. Фейсбук експериментира с тази мярка, а сега преценява, че не е нужна, дори често е вредна.

Фейсбук е платформа, не е издател. По този въпрос се спори. От Фейсбук настояват, че са платформа и не могат да носят отговорност за съдържанията като издател. Критиците, обратно, настояват, че социалната мрежа носи отговорност на издател за публикациите. Това е незащитима позиция за компания, която осигурява пространство за над три милиарда потребители.

Контролът върху съдържанието е основна отговорност на авторите на съдържание и издателите им. Тази отговорност е основна за всеки журналист и част от рутинната му работа. Авторите в мрежата не са професионални журналисти, но носят сходна отговорност, както например автор, който плагиатства.

Ако журналисти от по-традиционни медии (не от платформи) заемат съдържания от Фейсбук те самите са отговорни за истинността им. Както ако си набереш отровни гъби, не е виновна гората, а твоята нафукана наивност. Никаква странична агенция не може да отмени това задължение.

Нещо повече, ако някаква агенция се произнесе по истинността на дадено съдържание в мрежа като Фейсбук, професионалният журналист следва да проверява самата тази агенция и нейните проверки. А така стълбицата на проверките отива в безкрайност.

Въвеждането на форма на институционален контрол отгоре има структурен аналог във въвеждане на институционални мерки за борба с корупцията. В България ДАНС, КОНПИ и др. не само не просто са неефективни срещу корупционните обороти, но са част от проблема. В една корумпирана среда, институции срещу корупцията са неизбежно нови фактори и нови агенти на корупция. Нали за това са епичните битки около главния прокурор.

По подобен начин, контрол върху съдържанията в социалната медия неизбежно ще овласти контролиращата агенция и тя ще усложни проблема.

Има ли решение за популистката реторика

Основна опасност пред западните общества е новата популистка реторика. Тя нараства предвид условието, че т.нар. популизъм е органична възможност на масовата демокрация. Но в неговото говорене не се предлагат неистини, а митологически масиви, които не подлежат на опровергаване.

Лидерът на „Възраждане“ казва от трибуната на Народното събрание, че приемането на България в Шенген е нова фаза в колонизацията на страната и с подобни изказвания си осигурява 15% електорат. Какво точно прави проверката на фактите в този случай, а той е масов днес?

Социалната мрежа е обществена структура. Тя по принцип се вписва в обща правна рамка, която регулира фирми, медии и пр. Оттам нататък тя трябва да си остане обществен процес, който може да се коригира от друг обществен процес, а не от специално овластени агенции. Формата, към която Мета се насочва, следвайки Х (Туитър) на Илон Мъск се доближава до саморегулация от обществен порядък.

Обществената регулация, която се противопоставя на потоци от дезинформация, следва да се развива като естествено противодействие вътре в самото общество.

И обратно, модерните общества от западен тип не трябва да си спестяват изпитанието да развиват своя имунитет срещу механизми на дезинформация. Те са неизбежни за масовата демокрация.

Тогава естествено е гражданинът да поема лична отговорност пред рисковете от дезинформация, а не да разчита на помощ от специални агенции. Ако все още е неподготвен, ще трябва да се научи как се проверяват факти.

Организация за проверката на фактите може да е временна мярка. Практиката на българската платформа www.factcheck.bg показва, че тя може да върши добра работа. Макар този въпрос да не е съвсем изчистен, www.factcheck.bg е изградена като инициатива на асоциация на журналисти, което е по-добре от наемане на компании. Но и това не е принципно дългосрочно решение.

В крайна сметка въпросът не опира до Фейсбук, а е много по-широк. Популистката вълна развива реторика, която няма никакво отношение към факти. Ако стоиш заслушан и залисан, ще те погълне и никаква проверка на фактите няма да те спаси. Ако пък подобна съдба не те привлича, ще трябва да окажеш съпротивата, характерна за „добре информирания гражданин“ на Алфред Шуц.

Конкретно за България, най-значим риск е руската пропагандна машина и стотиците й публикации всеки ден, главно през ботове. Но това е цяла индустрия и тя не може да бъде неутрализирана с проверка на факти.

А в по-далечна перспектива, с 40-50% функционална неграмотност при катастрофално ниво на средното образование и перфектно изпълнен факт-чекинг не върши работа. Функционално неграмотният не се влияе от проверки на факти, тъй като има представи за действителност характерни за фентъзи жанровете.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036