Фидий и праобразът на красотата

Не знам как се прави период на „висока класика“ в изкуството. Подозирам, че и Фидий – скулптор и архитект от Древна Гърция, също не знае.

Въпреки това е един виден представител на такъв период. Фидий е сред най-значимите творци на Античността, макар и да не знаем дали смятаните за негови произведения са наистина негови.

Фидий се ражда около 490 г. пр.н.е., вероятно в Атина. Твърди се, че учи първо в школата на Хегий, а после при Агелад, на Аргус. Първата му значима поръчка е скулптурна група в Делфи, посветена на победата над персите при Маратон.

Няма запазена нито една оригинална творба, за която със сигурност се знае, че е на Фидий. Познаваме творчеството му предимно от римски копия и бележки на съвременници.

„Творбите на Фидий са възвишени и едновременно с това прецизни“, казва Деметриус. Това е объркващо за мисленето днес – какво пречи на възвишеното да е и прецизно?

С тази тема е свързан анекдот от живота на Фидий. Той и Алкмен участват в конкурс за голяма статуя на Атина, която трябва да бъде поставена на високи колони. Фидий прави своята статуя съобразно законите на перспективата. Докато е на земята, статуята изглежда грозна и хората едва не пребиват скулптора с камъни. Поставена на колоните и гледана от дистанция обаче, творбата заблестява в истинската си възвишеност и Фидий получава наградата.

Нищо чудно историята да е истинска – огромните статуи на Атина са като запазена марка на Фидий. Около 460 г. пр.н.е. например той получава от приятеля си Перикъл поръчка за бронзова статуя на Атина Промахос – Атина, която замахва с копие. Статуята се намира на Акропола, висока е 18 метра и се вижда отвсякъде.

Там е и Атина Лемния, поръчана от колонистите на Лемнос. Знае се, че в по-ранни години Фидий прави още две статуи на Атина, а за жителите на Елис създава и Афродита от слонова кост и злато. Техниката на скулптиране с тези два материала се нарича хризоелефантинска – съчетание от гръцките думи за злато и слонова кост.

Двете най-значими скулптурни творби на Фидий обаче са Атина Партенос и статуята на Зевс в Олимпия. Но Фидий не е само скулптор, а и архитект. Той участва в реконструкцията на Акропола и в изграждането на Партенона. Jака съвършено използва принципите на „златното сечение“, че то започва да се обозначава с неговата буква „фи“, за да напомня винаги за майсторството на майстора.

Точно за Партенона е предназначена и 13-метровата скулптура, която Фидий прави на Атина като девица с бойно снаряжение. Той изработва дрехата на богинята от злато, а лицето и ръцете ѝ – от слонова кост. За обработката на този материал Фидий измисля своя собствена технология.

Отнася тайната в гроба, но се смята, че е накисвал парчетата слонова кост в оцет. Предполага се, че това му е позволявало не само да ги огъне, а и да запази нужната форма на костта.

С тази технология Фидий изработва и най-внушителната си творба – страховития Зевс. Тази скулптура се сочи като петото от седемте чудеса на света и единственото, което е било на европейска земя, преди да изчезне в бездните на времето.

Зевс Олимпийски е висок 12-13 метра, а в протегнатата си дясна ръка държи петметрова статуя на Нике, богинята на победата. В лявата ръка Зевс стиска скиптър със символа си – орел. Самата статуя е дървена, обвита със слонова кост и злато, инкрустирана със скъпоценни камъни.

Около 800 години след създаването ѝ, през 394 г., Зевс е преместен в Константинопол. Въпреки езическия си характер, той е на почит дори във вече християнската столица на Източната Римска империя заради своята възвишеност и съвършенство.

Статуята изгаря в голям пожар стотина години по-късно и така петото чудо на света изчезва в пепел.

„Когато Фидий създава Атина и Зевс, той няма земен модел, от който да се възползва“, пише поетът и философ Цицерон и добавя:

„Но в душата му живее праобразът на красотата и той го въплъщава в материя. Ненапразно казват, че Фидий твори в порив на вдъхновение, което извисява човека над всичко земно, вдъхновение, в което непосредствено е видим божият дух – този небесен гост, по израза на Платон“.

Какво знаем обаче и за човешките страсти на Фидий? Той никога не се жени и предпочита любовта на мъжете пред тази на жените. „Прекрасният Пантарк“, пише Фидий върху палците на статуята на Зевс. Твърди се, че това е името на неговия любим.

Фидий, освен много талантлив, е и много умен човек. С това привлича вниманието на завистниците. Ученикът му Менон го обвинява в кражба на част от златото, дадено от града за статуята на Атина Партенос. Хитрият Перикъл обаче предвижда такъв ход и предупреждава Фидий. Когато започва разследване, той сваля златните пластини, специално сложени по удобен за махане начин, и ги дава да се претеглят. Не липсва и грам злато.

Друго обвинение обаче гласи, че Фидий оскърбява божествата, като на щита на Атина изобразява собствения си профил и този на Перикъл. Това се оказва достатъчно, за да бъде хвърлен великият скулптор в тъмницата и там да умре. Според една версия – от собствена смърт, според друга – от отрова.

А може да е вярна и третата версия – че Фидий се отървава от затвора и доживява дните си в Олимпия, близо до най-величествената статуя на Зевс, която човек някога е виждал. И сътворявал.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036