Жена гледа филма на Алексей Навални „Дворец за Путин“, 21 януари 2021 г.
Какво е филмът „Дворец за Путин“? Онзи, в който се виждаше грамадна сграда на брега на Черно море, построена за 1,1 млрд. евро за нуждите на руския президент.
Гледаха го над 115 милиона души, коментираха го държавни глави, а авторът му може да плати с живота си за това, че го е направил. Но като оставим политиката настрана, документално кино ли е това? И ако не е, какво е?
Въпросът се обсъжда полярно в Русия през последните дни, защото авторът на филма Алексей Навални заедно с целия му екип получиха кинонаграда. Тя се казва „Белият слон“ и се връчва от Гилдията на кинокритиците за игрално и неигрално кино. Официалният раздел, в който Навални спечели, е „Събитие на годината“. Наградата беше връчена за „поредица новаторски филми-разследвания“.
I „Кьорав критик няма между вас и толкова“
Алексей Навални е най-известният критик на президента Путин и очевиден вдъхновител на опозиционните нагласи в Русия, който в момента е изпратен от властите в трудов лагер. Хората го виждат като политик или влогър, но с наградата той изведнъж получи и друг статут – на създател на кино. А щом е приет и на тази територия, това би следвало да означава, че той е и режисьор.
„На мен ми е някак неудобно да се смятам за режисьор, ако и Навални е режисьор“, каза Никита Михалков, който е създател на няколко от най-популярните руски филми и председател на Съюза на филмовите дейци.
„[Навални] няма никакво отношение към киното – каза Михалков. Ако ще му давате награда за политика, скъпи мои, да бяхте си го казали направо. А щом давате на предаванията на Навални награда като на филмови произведения, значи кьорав критик няма между вас и толкова“.
Думите на Михалков могат лесно за минат за политическо изказване, защото режисьорът е сред най-приближените до Путин хора. Но други противници на награждаването на Навални имат и неполитически аргументи. Те казват, че филмите на опозиционера не покриват никакви представи за киноизкуство. Че в тях има хипертрофия на ефекти, твърде много авторски текст, съмнителни анимации, политически цели и пропаганден уклон. Накратко, казват, че филмите му не са филми, а нещо друго.
I „Това наистина са новаторски филми“
Разколът между кинаджиите заради „Белия слон“ се оказа толкова сериозен, че лагерът на Михалков напусна групата на учредителите на наградата. Сега вече тя ще се присъжда от хора, които няма да представляват оглавявания от Микалков Съюз на филмовите дейци.
От другата страна останаха хората, гласували „за“, сред които е кинокритикът Виктор Матизен. „Това наистина са новаторски филми – казва той. В нашата документалистика, а мисля, че и в световната също, не е имало нищо, сравнимо с разговора на Навални с неговия отровител. Това е фантастично документално кино. Чуйте му реториката и ще видите, че това е ораторско изкуство. Текстът зад кадър има огромно значение в документалното кино. А във фигурата на водещия можете да разпознаете, да кажем, Михаил Ром с гениалните му коментари в „Обикновен фашизъм“. [При Навални] коментарът е на същото равнище, той е прекрасен оратор. Има забележителна логика, чудесен изказ, опит да изясни и най-дребните детайли.“
I „Сегашното документално кино е продукт на цензурата“
Филмите на Навални спечелиха наградата, защото се занимават с проблеми на днешния ден и демонстрират съвършено нови технологични похвати, казва друг от хората, гласували „за“ – кинокритикът Вячеслав Шмиров.
„Министерството на културата отпуска финансиране на около 100 документални филма годишно – казва той. Но това са продукти на цензурата и автоцензурата. Вижте последните номинирани [в официозните награди „Златен орел“] – филм за поета Борис Слуцки и филм за Станиславски. Чудесни са, но къде да видим днешния си живот и сегашните си проблеми? Такова актуално кино почти не съществува“.
За Шмиров журналистическият жанр на Навални не е пречка за разглеждането му като документалистика, защото съвременното кино не поставя граници. „Изобщо не бих лицемерничил и не бих твърдял, че съществува някакво чисто изкуство, с което сме длъжни да се занимаваме. Ние също сме зрители, които искат някак да се разпознаят на екрана, а не да бъдат завирани в някакъв тесен коридор. Навални има над 100 милиона зрители. Нашите режисьори само могат да си мечтаят за нещо такова“.
Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
