Финал на сериала „Моето име е Мелек“: Всички са щастливи и седнали на обща трапеза на двора

На вечеря Вилдан обявява решението си да замине за известно време при роднини, а после да заживее в отделна къща.

Джумали и Сеит Али подготвят пищна трапеза за предстоящия Байрам.

Фамилиите се събират в конака на Нефисе и Сеит Али и празнуват заедно.

Мелек наблюдава щастието на близките си и се усмихва. Спомня си първия ден, когато се е върнала в Антеп.

15 години по-късно…

Сеит Али е възмъжал и се завръща в Антеп. Разказва, че Фунда е заминала и не е чул повече за нея и детето й.

Най-добрата му приятелка от детство – Гюлдже, е станала психолог в дома за сираци, който Вилдан е открила.

Вилдан продължава да пише писма на починалия Кенан.

Йомер практикува професията си, а Дефне е станала известна готвачка. Юнзиле помага на Дефне в управляването на ресторанта в Антеп.

Дефне дава интервю и поглежда към Зюмрют, чийто рецепти използва, но ги интерпретира по модерен начин.

Зейнел и Юнзиле имат двама сина, които помагат на Зейнел в магазина.

Митхат е отворил втори магазин и заедно с Махмут управляват и двата. Митхат и Сейран имат две деца – син и дъщеря.

Мелек и Халил също имат дъщеря. Керем е осъществил мечтите си и се е присъединил към известен холандски отбор. Спечелил е „Златна обувка“.

Дефне и Йомер имат две дъщери и посещават Мелек и Халил. Керем също се прибира, за да се види с брат си и с останалите членове на семейството си.

Наскоро Кадрие е родила още едно дете и с Махмут го отглеждат с любов.

Джумали и Сеит Али са остарели, но продължават да поддържат магазините си в Хана.

Сеит Али младши пристига пред конака на Нефисе и Сеит Али. С трепет почуква на вратата. Влиза вътре и заварва всички свои близки щастливи и седнали на общата трапеза на двора.

Мелек се разплаква и прегръща детето си. Дефне и Керем също стават, за да прегърнат брат си.

КРАЙ!